В своето творчество Йовков се обръща към идейния и образния свят на фолклорните предания и легенди , чиято първооснова е митът. В него авторът открива абсолютните стойности- абсолютното добро и зло, истина и героизъм,съвършената красота.
Основният конфликт в разказа е вътрешният конфликт на главния герой Стефан. Той се колебае между вярата и неверието,между смирението и бунта, между съзиданието и разрушението.
Образите на Дойна и Дима въплъщават две противоположни разбирания за женското. Дойна е носител на идеята за реда, хармонията, душевния покой. Образът на Димана с свързан с плътското ,с първичната страст и хаоса, с разрушителното начало.
Стефан е изправен пред необходимостта от избор между доброто и злото-това е и съдбовният кръстопът между любовта-страст и любовта-духовна опора.
Според фолклорното предание кошутата е свещено животно,свързано с образа на Св. Богородица. Преследването й е показване на Божия и човешкия закон. У Стефан бушува някаква зла сила като го подтиква да извърши непростим грях. Дойна е тази,която внася атмосфера на нравствена чистота и непорочност и застава на пътя на злото.
Воденицата е пространството, смислово обвързано с нравствените категории,заложени в образите на двете девойки. Водата олицетворява живота , тя е границата между земния и отвъдния свят. Спрялата воденица символизира нарушения ход на битието, неговото отрицание, но и бъдещо пречистване. Дъгата е Божи знак за възстановения порядък.
Дойна е въплъщение на жената като нравствен идеал . тя е кошутата,доброволната жертва , която идва на връх Петровден ,за да внесе с обичта си утеха и смирение в разколебания душевен свят на любимия си. Воденицата тръгва сама, спрелият ход на живота е подновен, възстановени са принципите на доброто и реда. Грехът е изначало заложен в човешката природа , но може да бъде преодолян със силата на обичта.
Автор: Албена Иванова
Основният конфликт в разказа е вътрешният конфликт на главния герой Стефан. Той се колебае между вярата и неверието,между смирението и бунта, между съзиданието и разрушението.
Образите на Дойна и Дима въплъщават две противоположни разбирания за женското. Дойна е носител на идеята за реда, хармонията, душевния покой. Образът на Димана с свързан с плътското ,с първичната страст и хаоса, с разрушителното начало.
Стефан е изправен пред необходимостта от избор между доброто и злото-това е и съдбовният кръстопът между любовта-страст и любовта-духовна опора.
Според фолклорното предание кошутата е свещено животно,свързано с образа на Св. Богородица. Преследването й е показване на Божия и човешкия закон. У Стефан бушува някаква зла сила като го подтиква да извърши непростим грях. Дойна е тази,която внася атмосфера на нравствена чистота и непорочност и застава на пътя на злото.
Воденицата е пространството, смислово обвързано с нравствените категории,заложени в образите на двете девойки. Водата олицетворява живота , тя е границата между земния и отвъдния свят. Спрялата воденица символизира нарушения ход на битието, неговото отрицание, но и бъдещо пречистване. Дъгата е Божи знак за възстановения порядък.
Дойна е въплъщение на жената като нравствен идеал . тя е кошутата,доброволната жертва , която идва на връх Петровден ,за да внесе с обичта си утеха и смирение в разколебания душевен свят на любимия си. Воденицата тръгва сама, спрелият ход на живота е подновен, възстановени са принципите на доброто и реда. Грехът е изначало заложен в човешката природа , но може да бъде преодолян със силата на обичта.