Поетесата изгражда многоликия образ на жената в своето творчество. Жената е влюбена девойка, трепетна невеста, любима и майка,самодива езичница,амазонка, скърбяща Богородица. Лирическата героиня се бунтува срещу ограниченията на битовото ежедневие , срещу оковите наложени от традицията, срещу обезличаването на жената и предразсъдъците, които убиват духа. Багряна създава образа на вечната жена-греховна и свята.
Свободата, виталността, стихийността са основните понятия, които се свързват с лириката на Багряна. Свободата е ценност, която всеки би трябвало да носи у себе си и да отстоява с делата си. Тя винаги е състояние на духа. Лирическата героиня е неукротима и волна. Тя жадува за пълноценна личностна изява.
В стиховете на поетесата се открояват всички нюанси на любовното чувство- възторг, опиянение, раздвоеност и греховност, болка и отчаяние. Любовта е нейната философия за света, нейното сливане с природата и с вечния ритъм на вселената . Чрез магията на любовта тя осмисля себе си и света. Усеща времето и като миг и като вечност.
Копнежът по волност и свобода не духа не е ограничен от любовта, защото тя е изживяна най-пълноценно чрез пътя. Лирическата героиня е обхваната от страстта на пътува. Жадува да опознае далечни и непознати страни. Пътят за нея е начин на живот, но тя знае ,че човекът пътува най-истински с душата си. Пътят символизира не само промяната, пренебрегването на условностите и ограниченията, но и свободата сам да направиш своя избор. Да откриеш тайнството на света, но и непознатото в себе си.
Поривът към свободата е стремежът и устремът към неизвестното ,различното,далечното.Въпреки това е осмислен чрез дълбоката и искрена връзка с родното. Лирическата героиня търси връзката с поколенията , кръвта и свободата на духа. Тя наследява от своите предци и носи отговорността за съхраняването на родовата памет.
Автор: Албена Иванова
Свободата, виталността, стихийността са основните понятия, които се свързват с лириката на Багряна. Свободата е ценност, която всеки би трябвало да носи у себе си и да отстоява с делата си. Тя винаги е състояние на духа. Лирическата героиня е неукротима и волна. Тя жадува за пълноценна личностна изява.
В стиховете на поетесата се открояват всички нюанси на любовното чувство- възторг, опиянение, раздвоеност и греховност, болка и отчаяние. Любовта е нейната философия за света, нейното сливане с природата и с вечния ритъм на вселената . Чрез магията на любовта тя осмисля себе си и света. Усеща времето и като миг и като вечност.
Копнежът по волност и свобода не духа не е ограничен от любовта, защото тя е изживяна най-пълноценно чрез пътя. Лирическата героиня е обхваната от страстта на пътува. Жадува да опознае далечни и непознати страни. Пътят за нея е начин на живот, но тя знае ,че човекът пътува най-истински с душата си. Пътят символизира не само промяната, пренебрегването на условностите и ограниченията, но и свободата сам да направиш своя избор. Да откриеш тайнството на света, но и непознатото в себе си.
Поривът към свободата е стремежът и устремът към неизвестното ,различното,далечното.Въпреки това е осмислен чрез дълбоката и искрена връзка с родното. Лирическата героиня търси връзката с поколенията , кръвта и свободата на духа. Тя наследява от своите предци и носи отговорността за съхраняването на родовата памет.