Копнежът по волност в лириката на Елисавета Багряна и човешките ръце в стихотворението „Ръцете”

Заглавието на стихотворението „Стихий” на Елисавета  Багряна насочва към представата  за волност, стихийност, неукротимост. Във всяка от четирите строфи са разгърнати различни измерения на природното, първичното-вятъра, водата,

Заглавието на стихотворението „Стихий” на Елисавета  Багряна насочва към представата  за волност, стихийност, неукротимост. Във всяка от четирите строфи са разгърнати различни измерения на природното, първичното-вятъра, водата, виното, жената.

  Вятърът  и водата са непредвидими и  неуправляеми, в тях е спотаена  силата и красотата на природата.  Виното съчетава древност, тайнственост, топлина, опиянение. Възприема  се кат път към постигане на истината.

  Стихийността  е присъща и на човешката  природа. У жената е заложен  устремът , стремежът към познание  и промяна, към опознаване и  овладяване на света. Свободният  човешки дух естествено се  стреми към простора, към неограничените пространства.

  Стихотворението  „Кукувица” е написано в диалогично- изповедна форма. Птицата е символ на полета, на простора, на извисяване, а в контекста на стихотворението – и на бездомността.

  Лирическата  героиня е щастлива ,когато пътува. Тя жадува за хоризонти и доброволно се отказва от ежедневното, обикновеното, от затворените пространства на дома, от условностите и ограниченията.

  Свободният  избор винаги е отговорност.  За него понякога се заплаща  висока цена. В творбата той е отказ от закрила и сигурност, от опори и пристан. Лирическата героиня се обрича на свобода. В поантата на стихотворението тя сякаш изрича присъда над себе си  . Това е наказание при изкуплението за живота –стихия. Свободният дух е самотен и  неразбран.

    В  библейските текстове божиите  ръце са символ на сътворението. Ръцете докосват, създават материалното  и могат да го променят. Конкретните  художествени детайли  в творбата  внушават усещане за уязвимост  , изящество и красота. Женските  ръце символизират силата на живота и святостта на жената-във връзка с образа на света Богородица, защото майчинството е земно и божествено.

   Животът  е многолик, разнообразен. Той е  непрекъснат кръговрат. В него  се срещат любовта,скръбта, щастието,смъртта  Любовта е изключително важна. Тя е магия и може да сътворява чудеса, а човешките ръце също могат да даряват любов и щастие.

   Настроението  е елегично, но в творбата няма  трагизъм. Телесното е тленно, крайно  в своето съществуване, а смъртта  е едно последно пътуване,заминаване. Висшият смисъл на живота е в простите, чистите неща- труд, хляб, обич, а именно те доближават човека да божественото. Автор: Албена Иванова