Концепцията на човека в лириката на Никола Вапцаров

В „Песен за човека”  Никола Вапцаров пътя от престъплението до наказанието, от греха  до възмездието. Истинската вина не е в погрешния  избор на човека, а в погрешното устройство на света.   Затворникът върви от мра

В „Песен за човека”  Никола Вапцаров пътя от престъплението до наказанието, от греха  до възмездието. Истинската вина не е в погрешния  избор на човека, а в погрешното устройство на света.

  Затворникът върви от мрачните подземия на живота  към светлата зора на утрото. Долу са мракът, затворът, страхът, смъртта, с горе са звездите, светлината, безкрая, вечността. Смъртта е неизбежна , но също толкова жестока, колкото и деянието, заради което е наложена.

  Поемата извайва удивителен поетически образ на безсмъртието. Човешкото възкресение е непосредствено пред физическата смърт. Мечтаната  хармония и красотата са внушени чрез песента. Човекът може да бъде унизен и обесен, песента-не. Това е тържество на човешкия дух, това е възроденият човек, който е изстрадал вината си и е пречистил душата си в покаянието.

  В стихотворението  „Завод” са представени  човекът в суровото  настояще. За Вапцаров  човекът  на  техническия 20 век  е фабричният работник. Заводът е метафора  на обществото, на живота  тук и сега, но и на мечтата за бъдния ден.

  Днес и тук животът  е „без маска  и без грим-озъбено  свирепо куче”  , жесток,задъхан,  суров. Вапцаров  противопоставя  затвореното пространство  на завода на  широтата и безкрая  на природата.  Красотата и хармонията на природата подчертават абсурда и дисхармонията на човешкото съществуване. Зад стените на завода  всеки копнеж е обречен , а трудът е насилие, непосилна тежест.  Крясъкът е вик на протест, израз на човешката воля и стремеж към свободата.

  Стихотворението  „Вяра” интерпретира  две основни теми  в лириката на  Вапцаров - за човека  и живота, за човека  и вярата. В двубоя  с живота основна  е не омразата, а любовта. Животът е ценност, в името на която човекът е готов на подвиг, на  саможертва, на героични и романтични жестове.

  Вярата е по-голяма  ценност от живота. Отнемането дори  на частица от  нея е варварство,грабеж,насилие  спрямо човешката  същност и духовните  устои на личността. Животът е всичко за лирическия герой, а без вяра е нищо. Вярата е пак вяра в живота, на бъдещият светъл,справедлив и хармоничен живот. В настоящето е невъзможно пълноценното съществуване и духовна изява на личността. Защитата на вярата , упованието в бъдещето прави човека цялостен и духовно единен,зарежда го с оптимизъм.

   Филмовият разказ в стихотворението „Кино” е банален и драматичен,затова поетът го принизява и драматизира. Действителността е разкрасена- „парфюмирана” , а в епохата на дива жестокост няма място за илюзии и за празни,сантиментални увлечения.

   Вапцаров отхвърля  онова изкуство , което е фалшиво  и превзето , което  не пресъздава  простата човешка  драма и ежедневната  борба за хляб. Най-популярното  и най-достъпното  изкуство е киното и трябва да бъде човешко, истинско, реалистично.

  Лирическият Аз  говори от името  на множеството  , което създава  настоящето и бъдещето  с ума,труда, кръвта  си. Филмовият свят  се оказва посредствен  и повърхностен ,защото  старото изкуство  е овехтяло.  Стихотворението утвърждава художествените принципи на правдивото, стойностното и хуманно изкуство. Автор: Албена Иванова