Христо Смирненски - слънчевото дете на българската литература

Лирическият Аз в творчеството и поетиката на Постсимволизма в лириката на Смирненски е заменен от нов, колективен- Ние. Той е образ на социално онеправданите, обединени от идеята за свят на справедливост и равноправие, на свободен труд и творческо съ

Лирическият Аз в творчеството и поетиката на Постсимволизма в лириката на Смирненски е заменен от нов, колективен- Ние. Той е образ на социално онеправданите, обединени от идеята за свят на справедливост и равноправие, на свободен труд и творческо съзидание.

Революцията е  една от основните  теми и образи. Тя присъства метафорично  чрез образите  на бурята, мълнията, огъня, гръмотевицата.  Те са знаци  на божествената  сила, на разрушението, но и на съзиданието.

Сакралният образ  на майката родина  се превръща в  родина-мащеха, разкъсвана  от социални противоречия, чужда, безразлична  и жестока към  своите деца.

Централен поетическия  образ в лириката  на Смирненски е тълпата, която твори своя реален и справедлив човешки свят по улиците и площадите.

Градът се свързан  със страданието  и бедността, с  блясъка на суетата.  Градът е затвор, каменно и студено  чудовище, което дебне  своите жертви. Това  е светът на разкоша, на шумния маскарат, на порока и греха, на нравствените деформации.

Основни опозиции  в творчеството  на Смирненски  са „хаос-космос”;  „изгрев-залез”; „живот-смърт”; „съзидание- разрушение”.  Сивотата, мъглата и мракът са свързани  със страданието, мизерията и смъртта. Изкуствената светлина на електричните глобуси контрастира на лъчите и изгрева на новия ден.

Библейските и  митологични символи  са Зевс, Прометей, Златния Телец,  трънен венец,  митологичните образи  на апокалипсиса  и сътворението. Автор: Албена Иванова