Песните, в които диша бурята (Христо Смирненски)

„Да бъде ден”  е заглавието на  единствената стихосбирка,  която публикува  Смирненски. Стихотворението  въвежда няколко  основни мотива. Те  са; мотивът за  разрушаване на  стария свят и 

„Да бъде ден”  е заглавието на  единствената стихосбирка,  която публикува  Смирненски. Стихотворението  въвежда няколко  основни мотива. Те  са; мотивът за  разрушаване на  стария свят и  сътворяване на  новия.  Обитателите на подземния свят жадуват за светлина, за истински живот, за справедливост, нощта е символ на смъртта. Мотивът за разкъсаната земна гръд символизира едновременно смъртта и страданието, но и раждането , обновлението. Жертвеният кръст символизира потисничество и саможертва. Златният Бог е фалшив  кумир, синоним на мрака, страданието и робството. Мотивът за светлината- тя е символ на мечтата, на волята за нов живот. Революцията, сътворението на новия свят ще възвърне на човека неговата идентичност, неговото достойнство и право на щастие.

В стихотворението  „Ний” човекът  е неделима част  от множеството,  от тълпата, която  е велика градивна  сила, страдаща в  настоящето, но призвана  да възстанови  хармонията в бъдещето. Лирическия „Ние”  осъзнава своята  сила и върви от мрака към светлината, от отчаянието към надеждата. Онеправданите са носители на истинските нравствени ценности, творците на благата, бъдещите спасители на човечеството.

Родината майка  е чужда, далечна  и апатична към  съдбата на своите  бедни деца, лишени от топлина и обич. Бъдещето ще се промени и облика на родината мащеха-огънят ще я обнови и пречисти, за да дари на изстрадалите светлина и хармония.

Светът е устремен несправедливо-ще го промени колективната воля. Човечеството пътува от мрака, безправието и мизерията към изгрева на новия ден. Страданието е необходимо чистилище, в което жертвите ще израснат духовно и ще се превърнат в победители.

„Юноша” е стихотворение,  в което лирическият  Аз израства духовно.  Творбата е философско обобщение за смисъла на човешкото съществуване въобще. Заглавието насочва към граничната възраст между детството и зрялостта. , откъдето започва драматичното търсене и постигане на собственото Аз.

Представата за  света е романтично  красива и наивна. Мечтата на юноша е изтъкана от лъчи , от блясък, очарование и празничност (ябълков цвят).

Реалността е убийствена. Лирическият герой  става жертва на  един свят, в който  законодатели и  тирани са златото,  алчността и жестокостта.(„Златний  Телец”; „Човешкия дух”; „трънен венец”).

Младежките илюзии  са останали в  миналото. Мъчителният  път към познанието  е направил лирическия  герой по-мъдър.  Той е открил  смисъла на своето  съществуване- вярата  в революцията,  в обновлението, в  социалната свобода. Смъртта не е просто трагичен завършек, а осъзната саможертва в името на идеала. Автор: Албена Иванова