Цикълът „Под манастирската лоза” включва 11 разказа, които са изградени по модела на библейските притчи , жития и похвални слова.
Композиционният модел е разказ в разказа- с общ герой разказвач и сходни послания. Проблемът за доброто и злото и черното и бялото у човека, и в околния свят е основен в творчеството на Елин Пелин. Това е проблематиката, която занимава твореца и в този цикъл. Човекът винаги е бил единство от красиво и грозно, свето и тъмно, дух и мистерия, праведно и греховно.
Разказвачът отец Сисой е добил с времето мъдростта , че всеки миг от живота трябва да се изживява пълноценно. Героят е милостив, състрадателен, по християнски всеопрощаващ , праведен като духовник , пожизнен, пълнокръвен и греховен като човек.
Отец Никодим , който е герой от разказа „От греховете на отец Никодим” е скромен, до столетен и благ човек със смирен дух. Душата му обаче е раздвоена. Едно от посланията на автора проличава най-ясно тук. Участта на човека е да се лута между тъмната и светлата страна на своята същност, защото доброто и злото са изконно заложени в него.
Когато грехът носи радост, това е двоен грях. В желанието си да избяга от светското отец Никодим прекарва живота си в уединение , но това не му носи душевен покой, нито му показва пътя към спасението. И в светата обител- Манастира, човек си остава човек. Духът го води към вечното, към доброто, плътта го тегли надолу към греха, носи му страдания ,затова я е тленна. Но духът и плътта са неотделени ,защото спасението на душата минава през греха и страданието, а доброто не може да се опознае без злото.
Човек не бива да бяга от двойствената си природа- той трябва да приеме противоречията в себе си, за да ги преодолее и да се бори с греха. Това е един от пътищата за спасение на душата. Когато приеме истината за себе си, човек по-лесно може да спаси душата си и да получи опрощение.
Автор: Албена Иванова
Композиционният модел е разказ в разказа- с общ герой разказвач и сходни послания. Проблемът за доброто и злото и черното и бялото у човека, и в околния свят е основен в творчеството на Елин Пелин. Това е проблематиката, която занимава твореца и в този цикъл. Човекът винаги е бил единство от красиво и грозно, свето и тъмно, дух и мистерия, праведно и греховно.
Разказвачът отец Сисой е добил с времето мъдростта , че всеки миг от живота трябва да се изживява пълноценно. Героят е милостив, състрадателен, по християнски всеопрощаващ , праведен като духовник , пожизнен, пълнокръвен и греховен като човек.
Отец Никодим , който е герой от разказа „От греховете на отец Никодим” е скромен, до столетен и благ човек със смирен дух. Душата му обаче е раздвоена. Едно от посланията на автора проличава най-ясно тук. Участта на човека е да се лута между тъмната и светлата страна на своята същност, защото доброто и злото са изконно заложени в него.
Когато грехът носи радост, това е двоен грях. В желанието си да избяга от светското отец Никодим прекарва живота си в уединение , но това не му носи душевен покой, нито му показва пътя към спасението. И в светата обител- Манастира, човек си остава човек. Духът го води към вечното, към доброто, плътта го тегли надолу към греха, носи му страдания ,затова я е тленна. Но духът и плътта са неотделени ,защото спасението на душата минава през греха и страданието, а доброто не може да се опознае без злото.
Човек не бива да бяга от двойствената си природа- той трябва да приеме противоречията в себе си, за да ги преодолее и да се бори с греха. Това е един от пътищата за спасение на душата. Когато приеме истината за себе си, човек по-лесно може да спаси душата си и да получи опрощение.