„И черно, и бяло зърно” („Под манастирската лоза” - Елин Пелин)

Цикълът „Под манастирската лоза” включва 11 разказа, които са изградени по модела на библейските притчи , жития и похвални слова.    Композиционният  модел е разказ в разказа-  с общ герой разказвач и сходни послани

Цикълът „Под манастирската лоза” включва 11 разказа, които са изградени по модела на библейските притчи , жития и похвални слова.

   Композиционният  модел е разказ в разказа-  с общ герой разказвач и сходни послания. Проблемът за доброто и злото и черното и бялото у човека, и в околния свят е основен в творчеството на Елин Пелин. Това е проблематиката, която занимава твореца и в този цикъл. Човекът винаги е бил единство от красиво и грозно, свето и тъмно, дух и мистерия, праведно и греховно.

   Разказвачът  отец Сисой е добил с времето  мъдростта , че всеки миг от  живота трябва да се изживява  пълноценно. Героят е милостив, състрадателен,  по християнски всеопрощаващ , праведен като духовник , пожизнен, пълнокръвен и греховен като човек.

    Отец  Никодим , който е герой от  разказа „От греховете на отец  Никодим”  е скромен, до столетен  и благ човек  със смирен  дух. Душата му обаче е раздвоена. Едно от посланията на автора  проличава най-ясно тук. Участта на човека е да се лута между тъмната и светлата страна на своята същност, защото доброто и злото са изконно заложени в  него.

   Когато  грехът  носи радост, това е  двоен грях. В желанието си да избяга от светското отец Никодим прекарва живота си в уединение , но това не му носи душевен покой, нито му показва пътя към спасението. И в светата обител- Манастира, човек си остава човек. Духът го води към вечното, към доброто, плътта го тегли надолу към греха, носи му страдания ,затова я е тленна. Но духът и плътта са неотделени ,защото спасението на душата минава през греха и страданието, а доброто не може да се опознае без злото.

   Човек  не  бива да бяга от двойствената  си природа- той трябва да приеме противоречията в себе си, за да ги преодолее и да се бори с греха. Това е един от пътищата за спасение на душата. Когато приеме истината за себе си, човек по-лесно може да спаси душата си и да получи опрощение. Автор: Албена Иванова