„Косачи”: И в този разказ е разработен мотивът за живот между мечтата и реалността. Светът на илюзиите помага на героите да осмислят житейски истини, да намерят опора и утеха , да избират и да степенуват ценностите.
Благолажът е типичен Елин-Пелинов герой. Той е витален и духовен, мъдър, оптимистичен и оригинален. Зад присмехулните му проницателни очи се крие природен интелект и тънко познаване на човешката същност и на живота.
Когато житейската истина е горчива и болезнена, когато в реалния свят властват мизерията и страданието, човек има нужда от вълшебството на приказките , песните, природата. Той има потребности , надхвърлящи границите на бита и делника. Показва се ,че човек е пълноценен единствено в сферата на духовното, където социалните проблеми отстъпват пред красотата и високата нравственост.
Всепризнат майстор на природните описания, Елин Пелин рисува образа на чудната лятна нощ-време , в което се извършват тайнства. Загадъчното в природата създава усещане за нереалност, за изключителност, за чудо. По-късно чудото на нощта се слива с чудото на приказката, за да се извърши чудо и в душата на Лазо.
Лазо е героят, който най-много се съпротивлява на приказките, не се оказва най-подвластен на тяхната магия. Красотата на нощта, приказката на Благолажа, му помагат да вземе важно житейско решение. Лазо прави избора си между грижата за материалното и грижата за опазването на любовта.
„Мечтатели”: И в този разказ героите са типични със своя социален статус, но са различни и необичайни със своята мечтателност. Чичо Горан и Рустем са въплъщение на човешкия копнеж и упоритост в търсене на щастие чрез мечтата. Рустем мечтае за неумираща любов, която е най-ценното и най-висшето измерение на щастието. Чичо Горан иска да притежава сила, която ще направи света такъв, какъвто го вижда във въображението си- без болести, без тегло, без сиромашия.
Ключови символи в разказа са бялата кукувица и разковничето. Нуждата от щастие кара и двамата герои (и младия и неопитния, влюбения Рустем и опитния и житейски мъдрия чичо Горан) да искат да повярват в приказката,защото знаят ,че премного е злото в света. Това е знак ,че е нарушено равновесието в природата между добро и зло. Измамата е нужна, за да се възстанови вярата в доброто.
Автор: Албена Иванова
Благолажът е типичен Елин-Пелинов герой. Той е витален и духовен, мъдър, оптимистичен и оригинален. Зад присмехулните му проницателни очи се крие природен интелект и тънко познаване на човешката същност и на живота.
Когато житейската истина е горчива и болезнена, когато в реалния свят властват мизерията и страданието, човек има нужда от вълшебството на приказките , песните, природата. Той има потребности , надхвърлящи границите на бита и делника. Показва се ,че човек е пълноценен единствено в сферата на духовното, където социалните проблеми отстъпват пред красотата и високата нравственост.
Всепризнат майстор на природните описания, Елин Пелин рисува образа на чудната лятна нощ-време , в което се извършват тайнства. Загадъчното в природата създава усещане за нереалност, за изключителност, за чудо. По-късно чудото на нощта се слива с чудото на приказката, за да се извърши чудо и в душата на Лазо.
Лазо е героят, който най-много се съпротивлява на приказките, не се оказва най-подвластен на тяхната магия. Красотата на нощта, приказката на Благолажа, му помагат да вземе важно житейско решение. Лазо прави избора си между грижата за материалното и грижата за опазването на любовта.
„Мечтатели”: И в този разказ героите са типични със своя социален статус, но са различни и необичайни със своята мечтателност. Чичо Горан и Рустем са въплъщение на човешкия копнеж и упоритост в търсене на щастие чрез мечтата. Рустем мечтае за неумираща любов, която е най-ценното и най-висшето измерение на щастието. Чичо Горан иска да притежава сила, която ще направи света такъв, какъвто го вижда във въображението си- без болести, без тегло, без сиромашия.
Ключови символи в разказа са бялата кукувица и разковничето. Нуждата от щастие кара и двамата герои (и младия и неопитния, влюбения Рустем и опитния и житейски мъдрия чичо Горан) да искат да повярват в приказката,защото знаят ,че премного е злото в света. Това е знак ,че е нарушено равновесието в природата между добро и зло. Измамата е нужна, за да се възстанови вярата в доброто.