Увод: Елин Пелин е всепризнат майстор в изображението на народната съдба и проникновен тълкувател на устойчивото в българския национален характер и душевност. Вниманието на твореца се съсредоточава върху виталността, несъкрушимия национален дух, върху широтата и богатството, гордостта и мъдростта на родната душа. Творбите на Елин Пелин изобразяват социални, нравствени конфликти. В тях намира място общочовешката проблематика.Авторът често изгражда образа на мечтателя, който живее в необятните пространства на духовността. Чудаците са любими герои на Елин Пелин, защото са хора житейски мъдри, понякога здраво стъпили на земята,но с богато въображение и с дарба да откриват непознатото, различното, нереалното.
Най-прекрасните образи в разказите на Елин Пелин се раждат точно на границата между делничното и чудноватото, между мечтата и реалността.
Теза: Героите в разказите „Ветрената мелница”; „Косачи”; „Мечтатели” не са сломени от бедността и мизерията. Те са съхранили жаждата за щастие, способността да търсят доброто и красивото в живота, дори то да се явява като приказка или копнеж по недостижимото.
Духовното родство на тези герои е предопределено от вечния човешки стремеж към невъзможното и непознатото. Тези разкази имат несложен сюжет и в същото време пораждат философски внушения за неизменното съжителство между грозното, въображаемото, необикновеното и делничното в човешкия живот. Без полета на мечтата, без вярата в красивата лъжа и грозната истина , съществуването на тези хора би било лишено от смисъл, от хоризонт.
„Ветрената мелница”: Както много от разказите на елин Пелин, така и този следва композицията на вълшебната приказка. Героите на разказа са чудаци, които мечтаят за чудеса, а когато те не се случват , дядо Корчан и Лазар Дъбака взимат нещата в свои ръце. Смисълът на разказа е закодиран още в самото начало. Ветрените мелници са символ на човешката мечта, на чудачеството, на оттласкването от материалното, прагматичното и делничното. И двамата герои се отличават от своите съселяни не само по духовната си нагласа- вятърничави, авантюристични, лишени от прагматизъм , но и по някои индивидуални характеристики.
За първи път Дъбака и дядо Корчан не изоставят градежа си и това сякаш помага на чудото да се случи. Идва краят на сушата, в изстрадалата селска душа се поражда чувството за празничност. Започва всеобщо веселие и тържество. Литията за дъжд и дарените ръце на двамата герои-чудаци побеждават злото и възстановяват хармонията, щастието и доброто.
В края на вълшебните приказки героя спасител трябва да бъде възнаграден. Христина по характер и темперамент е дръзка, горда, непокорна- пълно отрицание на традиционните представи за кротост, послушание и свенливост. Точно затова героинята е привлекателна. Тя сякаш е близначната половина на Дъбака те са сродни души. И двамата отстояват своята чест и гордост , свободата си и самите себе си.
Автор: Албена Иванова
Най-прекрасните образи в разказите на Елин Пелин се раждат точно на границата между делничното и чудноватото, между мечтата и реалността.
Теза: Героите в разказите „Ветрената мелница”; „Косачи”; „Мечтатели” не са сломени от бедността и мизерията. Те са съхранили жаждата за щастие, способността да търсят доброто и красивото в живота, дори то да се явява като приказка или копнеж по недостижимото.
Духовното родство на тези герои е предопределено от вечния човешки стремеж към невъзможното и непознатото. Тези разкази имат несложен сюжет и в същото време пораждат философски внушения за неизменното съжителство между грозното, въображаемото, необикновеното и делничното в човешкия живот. Без полета на мечтата, без вярата в красивата лъжа и грозната истина , съществуването на тези хора би било лишено от смисъл, от хоризонт.
„Ветрената мелница”: Както много от разказите на елин Пелин, така и този следва композицията на вълшебната приказка. Героите на разказа са чудаци, които мечтаят за чудеса, а когато те не се случват , дядо Корчан и Лазар Дъбака взимат нещата в свои ръце. Смисълът на разказа е закодиран още в самото начало. Ветрените мелници са символ на човешката мечта, на чудачеството, на оттласкването от материалното, прагматичното и делничното. И двамата герои се отличават от своите съселяни не само по духовната си нагласа- вятърничави, авантюристични, лишени от прагматизъм , но и по някои индивидуални характеристики.
За първи път Дъбака и дядо Корчан не изоставят градежа си и това сякаш помага на чудото да се случи. Идва краят на сушата, в изстрадалата селска душа се поражда чувството за празничност. Започва всеобщо веселие и тържество. Литията за дъжд и дарените ръце на двамата герои-чудаци побеждават злото и възстановяват хармонията, щастието и доброто.
В края на вълшебните приказки героя спасител трябва да бъде възнаграден. Христина по характер и темперамент е дръзка, горда, непокорна- пълно отрицание на традиционните представи за кротост, послушание и свенливост. Точно затова героинята е привлекателна. Тя сякаш е близначната половина на Дъбака те са сродни души. И двамата отстояват своята чест и гордост , свободата си и самите себе си.