Нравствената чистота и красотата на любовното чувство в лириката на Яворов

В стихотворенията  „Две хубави очи” и  „Вълшебница” от Пейо Яворов очите на любимата олицетворяват нравствена красота и духовна  извисеност. Душата на любимата се оглежда  в тях-тя е невинна , чиста, прекра

В стихотворенията  „Две хубави очи” и  „Вълшебница” от Пейо Яворов очите на любимата олицетворяват нравствена красота и духовна  извисеност. Душата на любимата се оглежда  в тях-тя е невинна , чиста, прекрасна. Лирическият герой изживява хармоничното единтво на дух и материя. Любимата е дете, ангел, а чувството, коеот предизвиква тя-копнеж, блаженство, пълноценно щастие-ражда светлина, добро,нежност, покой.

   Основният мотив  е зовът на душата. Лирическият Аз отхвърля съмненията  за „срам” и „грях”. Той вярва в непорочността на любимата си, в красотата не нейната душа- изпулнена от „музика, лъчи”.Композицията е огледална. Наблюдават се редуване на вярата и съмнението, на греха и нравствеността, на страстта и  духовната хармония. Тези две творби са тържество на светлината, на душевното уединение с любимата, надеждата за нови полети на духа.

    „Ще бъдеш в  бяло” е стихотворение, в което любовта тъмна, демонична, изпепеляваща страст. Тя е младост,красота, живот. Любовта към Мина е нежна,платонична, извисена. Тя е спасение и пречистване. Тя благородява. Любовта е светло чувство, свят на хармонията, храм на съвършенството, тих пристан, убежище и свещено място за духа. Дарява успокоение и вяра,прави човека и света цял и единен. Образът на любимата е дематериализиран-лъчи, светлина, божество. Символи са белият цвят (символизира нежност,невинност,чистота,безплътност,ефирност) и е метод за идеализирането на любимата. Друг символ е маслината, която е сила, победа,пречистване, ново начало, надежда.

  „Сенки” е стихотворение,  в което Яворов  отразява душата  на лирическия  герой, която е  силно ,трагично  раздвоена, страдаща,обречена  насамота и мрак. Сенките се раждат  в играта между  тъмното и светлото, между черното и бялото. Те са отражение, проекция, нереалност. В светана сенките се открояват фигурите на мъж и жена-в своята вечна самотност и в своя вечен стремеж една към друга. В стихотворението трагично звучи мотивът за невъзможното общуване, за непостижимата близост, за нечутия зов, за неосъщественото сливане на душите.  Автор: Албена Иванова