Модерната интерпретация на фолклора в „Хайдушки песни” от Пейо Яворов
Цикълът „Хайдушки песни” от Пейо Яворов е публикуван в началото на 1903г. в списание „Мисъл”. Написано е преди второто заминаване на Яворов с четата на Гоце Делчев, на когото е и посветен.
Чет
2009-08-12 09:02:25
Цикълът „Хайдушки песни” от Пейо Яворов е публикуван в началото на 1903г. в списание „Мисъл”. Написано е преди второто заминаване на Яворов с четата на Гоце Делчев, на когото е и посветен.
Четирите стихотворения за стилизации на фолклорни мотиви и наподобяват поетиката на народната песен. Тези песни не са хайдушки. Те само загатват поезията на хайдушкия живот. Творбите са по-скоро лична изповед , автобиографично откровение.
Изключителността на героя в творбите е характерна за фолклора и за Романтизма. Характерни са чести повторения и двойни постоянни епитети.
Лирическият герой е свободната различаваща се от всички личност. В първата творба героят е бездомен, безроден, със свободен скитнически дух. Във втората свободата е строго национална.
В третото стихотворение дългът на войводата е в противоречие с неговата любов, но той е свободен да нарпави своя избор. Четвъртата творба с предчувствие за смъртта.
В цикъла настроението се движи от волност към трагично предчувствие за смърт, от свободата в битието към свободната предопределеност. Кръгът е затворен. Личността е представена в мигове на възход-полет на духа и в миове на съдбовен избор.
Според българските модернисти интерпретацията на фолклорните мотиви и стилистика трябва от отвърдят универсалното, трайното, вечното в българския национален характер.
Яворов добавя индивидуалното начало-всяка личносте различна, противоречива вселена с вечно търсещ дух.
Автор: Албена Иванова