Модерната интерпретация на фолклора в „Хайдушки песни” от Пейо Яворов

Цикълът „Хайдушки песни” от Пейо Яворов е  публикуван в началото на 1903г. в списание „Мисъл”. Написано е преди второто  заминаване на Яворов с четата на Гоце Делчев, на когото е  и посветен.    Чет

Цикълът „Хайдушки песни” от Пейо Яворов е  публикуван в началото на 1903г. в списание „Мисъл”. Написано е преди второто  заминаване на Яворов с четата на Гоце Делчев, на когото е  и посветен.

   Четирите стихотворения  за стилизации  на фолклорни мотиви  и наподобяват  поетиката на народната  песен. Тези песни  не са хайдушки. Те само загатват  поезията на хайдушкия  живот. Творбите  са по-скоро лична  изповед , автобиографично  откровение.

   Изключителността на героя в творбите е характерна за фолклора и за Романтизма. Характерни са чести повторения и двойни постоянни епитети.

   Лирическият герой  е свободната различаваща  се от всички  личност. В първата  творба героят  е бездомен, безроден, със свободен скитнически дух. Във втората свободата е строго национална.

   В третото стихотворение  дългът на войводата  е в противоречие  с неговата любов,  но той е свободен  да нарпави своя  избор. Четвъртата  творба с предчувствие  за смъртта.

   В цикъла настроението се движи от волност към трагично предчувствие за смърт, от свободата в битието към свободната предопределеност. Кръгът е затворен. Личността е представена в мигове на възход-полет на духа и в миове на съдбовен избор.

   Според българските модернисти интерпретацията на фолклорните мотиви и стилистика трябва от отвърдят  универсалното, трайното, вечното в българския национален характер.

   Яворов добавя  индивидуалното начало-всяка  личносте различна, противоречива вселена  с вечно търсещ  дух. Автор: Албена Иванова