Пенчо Славйков и култът към свободната и силна личност. Просветителски идеи за духовно и нравствено осъвършенстване.
Композиционният модел на поемата е пролог, епически разказ и епилог. Епиграфът насочва към темата за съдбата:”Така съдбата чука на вратата” и свързва поемата в Бетховеновата поема симфония.
Героят е изправен пред важен избор. Вътрешният монолог разкрива отчаянието на великия композитор. Загубата на слуха обезмисля живота му и го изправя на предела между живота и смъртта. Възвисяващата сила на страданиетоще спаси духа му. Надмогнатата физическа болка и духовитият стоицизъм на силната личност я води по пътя на съвършенството.
Бетховен е осеян от прозрения. Един слепец може да вижда по-ясно от хиляди зрящи. По ирония насъдбата композиторът губи слуха си, но разбира,че чува музиката с душата си.
Идеята на Славйков:творецът е връзка между два свята, между човешкото и божественото. Той е създател на нови светове, Божи пратеник на Земята. Служенето на идеала , на духа, надмогват пленният свят на смъртта. Творчеството е истина,красота и вечност.
Антитезата-душевното състояние на героя( хаос и мрак) е противопоставя на природния пейзаж (ясната нощ).
Метафората е подмяната на сетивата слух и зрение. Оксиморонът е „мъртвец приживе”; вътрешният монолог изгражда психологическия и нравствен портрет на героя.
Автор: Албена Иванова
Композиционният модел на поемата е пролог, епически разказ и епилог. Епиграфът насочва към темата за съдбата:”Така съдбата чука на вратата” и свързва поемата в Бетховеновата поема симфония.
Героят е изправен пред важен избор. Вътрешният монолог разкрива отчаянието на великия композитор. Загубата на слуха обезмисля живота му и го изправя на предела между живота и смъртта. Възвисяващата сила на страданиетоще спаси духа му. Надмогнатата физическа болка и духовитият стоицизъм на силната личност я води по пътя на съвършенството.
Бетховен е осеян от прозрения. Един слепец може да вижда по-ясно от хиляди зрящи. По ирония насъдбата композиторът губи слуха си, но разбира,че чува музиката с душата си.
Идеята на Славйков:творецът е връзка между два свята, между човешкото и божественото. Той е създател на нови светове, Божи пратеник на Земята. Служенето на идеала , на духа, надмогват пленният свят на смъртта. Творчеството е истина,красота и вечност.
Антитезата-душевното състояние на героя( хаос и мрак) е противопоставя на природния пейзаж (ясната нощ).
Метафората е подмяната на сетивата слух и зрение. Оксиморонът е „мъртвец приживе”; вътрешният монолог изгражда психологическия и нравствен портрет на героя.