Мисията на твореца в поемата „Cismoll” (Пенчо Славейков)

Пенчо Славйков и култът към свободната и  силна личност. Просветителски идеи за духовно и  нравствено осъвършенстване.   Композиционният модел на поемата  е пролог, епически разказ и епилог. Епиграфът насочва към темата за съдб

Пенчо Славйков и култът към свободната и  силна личност. Просветителски идеи за духовно и  нравствено осъвършенстване.
 
Композиционният модел на поемата  е пролог, епически разказ и епилог. Епиграфът насочва към темата за съдбата:”Така съдбата чука на вратата” и свързва поемата в Бетховеновата поема симфония.

Героят е изправен  пред важен избор.  Вътрешният монолог  разкрива отчаянието  на великия композитор. Загубата на слуха  обезмисля живота  му и го изправя на предела между живота и смъртта. Възвисяващата сила на страданиетоще спаси духа му. Надмогнатата физическа болка и духовитият стоицизъм на силната личност я води по пътя на съвършенството.

Бетховен е осеян  от прозрения.  Един слепец може да вижда по-ясно от хиляди зрящи. По ирония насъдбата композиторът губи  слуха си, но разбира,че чува музиката с душата си.

Идеята на Славйков:творецът  е връзка между  два свята, между  човешкото и божественото. Той е създател  на нови светове,  Божи пратеник на Земята. Служенето на идеала , на духа, надмогват пленният свят на смъртта. Творчеството е истина,красота и вечност.

Антитезата-душевното  състояние на героя(  хаос и мрак) е  противопоставя на  природния пейзаж (ясната  нощ).

Метафората е подмяната на сетивата слух и зрение. Оксиморонът е „мъртвец приживе”; вътрешният монолог изгражда психологическия и нравствен портрет на героя. Автор: Албена Иванова