„До Чикаго и назад” - пътуващият човек в пътеписа, бългсрин и гражданин на света (Алеко Константинов)

Пътеписът „До   Чикаго и назад”  от Алеко Константинове  преклонение пред  природата, активна  гражданска позиция,  съдържа живо чувство  за хумор, както  колоритни описания, които се вплитат в

Пътеписът „До   Чикаго и назад”  от Алеко Константинове  преклонение пред  природата, активна  гражданска позиция,  съдържа живо чувство  за хумор, както  колоритни описания, които се вплитат в текста в комбинация с интересни разсъждения за процеса в новия свят и традиционно българското. Алеко е реалист и винаги критичен към липсата на принципност, хуманност, демократичност.

   Любознателният пътешественик  се възхищава от постиженията на научно-техническия прогрес в Америка. Впечатлен е от конкуренцията, от мащабите на новия свят, от стандарта на живот. С широко отворени очи той възприема гледки, които са чужди за добрата стара Европа- Бруклинския мост, огромните кораби, небостъргачите, морското пристанище.

   Естетът Алеко  е възторжен и  щастлив от срещата  си с Ниагарския  водопад. Красотата  на природата има  лечебна сила- тя  лекува всички  житейски рани ,възвисява  духа, възражда човека.В  света на природата  тойсе освобождава от всички страсти и постига онази нирвана, която може да постигне само истински духовен човек.

   Разочарованието  преследва твореца  и човека Алеко  из цяла Америка.  Хуманистът и демократът  се плашат от  корупцията , от обезчовечаването, от превръщането на хората в чаркове на една машина. Забързаното, задъхано ежедневие на американците изненадва българина. Човек се замисля за смисъла на съществуването , за удоволствията, за пропуснатите мигове щастие.

  Въпреки високият  стандарт , усмивките  от лицата  на американците сякаш са изтрити с гумичка. Разочарован  и ужасен е творецът от посещението си в чикакските кланници и от музея на Круп. Напускайки Европа, Алеко тръпне в ичакване за срещата с новия свят , когато си тръгва е щастлив , но и ужасен от видяното.

  Пътеписът е първата  творба на Алеко,  но тя издава  завършения художник. Речта му е сладкодумна   и шеговита  с дълбоко стаено, но винаги будно  българско съзнание, обединяващо тъга  и възторг. Националното  време рязко контрастира  със святя „културна  изостаналост” от достиженията на модерното време.  На исторически обусловената материална изостаналост Алеко противопоставя своята духовна извисеност от модерен тип. Към чуждото, непознатото, той пристъпва с интелектуална нагласа да общува, да приема (дори и с ирония), но без да отрича, без да бъде съдник и без да уронва достойнството на другите.

   За Алеко пътуването  е свързано с  естественото любопитство  на пътешественика, с жаждата за  познание. То е  удоволствие. Българинът  преоткрива света  и преосмисля познатото в контекста на чуждото, другото,различното. Пътуването към света може да се осъществи чрез връщането към родното, а затова е необходима Алековата вяра в свободния избор и в любовта на българския дух и родовите кум корени. Автор: Албена Иванова