Поемата е публикувана в списание „Мисъл” през 1900г.Тя е непосредствен отклик на трите сушави години в края на XIXвек.
Темата на творбата е селската неволя и кръговратът на стрсданията. Композицията е циклична. Първата картина играе ролята и на пролог и на епилог.”Градушка” се състои от шест части, формата е монолог-изповед.
След покрусата и отчаянието в първа част, във втора и трета част покълва надежда. В четвърта част нараства тревогата ,психологическото напрежение. Космическите знаци и житейски опит на селянина пораждат мрачно предчувствие. Лирическият герой е безпомощен , уязвим и обречен. Петата част е кулминацията в поемата. Тя е изградена с отчаяние и ужас. Апокалиптичната картина на унищожителната градушка предизвиква страх и вцепенение, безсилие пред сляпата жестокост на природните стихии.
Шестата картина е развръзката. След бурята настъпва успокоение и тишина. Това обаче не е светлия и пречистващ покой, а мрачната и зловеща тишина на ограбения труд, на изгубения житейски смисъл , на погребаните надежди.
Драматичната развръзка говори за вечната обреченост на селския труженик, за омагъосания кръг на повтарящите се катастрофи, за отчаянието на смазания от нещастието човек.
Основният похват, който обединява композиционно и смислово поемата, е градацията- вътрешната градация във всяка картина и на всяка картина в общата структура.
Друг основен принцип в структурирането на творбата е контрастът. Характерни са накъсана фраза, кратки изречения, засилена глаголност, възклицателно изречение.
Новаторството в разказите на Елин Пелин и Йовков е трудът като живот, творчество,красота. У Яворов той е непосилно мъчение, кърваво страдание.
Автор: Албена Иванова
Темата на творбата е селската неволя и кръговратът на стрсданията. Композицията е циклична. Първата картина играе ролята и на пролог и на епилог.”Градушка” се състои от шест части, формата е монолог-изповед.
След покрусата и отчаянието в първа част, във втора и трета част покълва надежда. В четвърта част нараства тревогата ,психологическото напрежение. Космическите знаци и житейски опит на селянина пораждат мрачно предчувствие. Лирическият герой е безпомощен , уязвим и обречен. Петата част е кулминацията в поемата. Тя е изградена с отчаяние и ужас. Апокалиптичната картина на унищожителната градушка предизвиква страх и вцепенение, безсилие пред сляпата жестокост на природните стихии.
Шестата картина е развръзката. След бурята настъпва успокоение и тишина. Това обаче не е светлия и пречистващ покой, а мрачната и зловеща тишина на ограбения труд, на изгубения житейски смисъл , на погребаните надежди.
Драматичната развръзка говори за вечната обреченост на селския труженик, за омагъосания кръг на повтарящите се катастрофи, за отчаянието на смазания от нещастието човек.
Основният похват, който обединява композиционно и смислово поемата, е градацията- вътрешната градация във всяка картина и на всяка картина в общата структура.
Друг основен принцип в структурирането на творбата е контрастът. Характерни са накъсана фраза, кратки изречения, засилена глаголност, възклицателно изречение.
Новаторството в разказите на Елин Пелин и Йовков е трудът като живот, творчество,красота. У Яворов той е непосилно мъчение, кърваво страдание.