Безнадеждната жалба по родното в елегията „Заточеници” от Пейо Яворов

Стихотворението е публикувано  през 1902г. В списание „Мисъл”. Конкретният  повод е заточаването на македонски българи  в „Подрумкале” (Мала Азия) след Солунския  атентат от 1901г.    В духа на

Стихотворението е публикувано  през 1902г. В списание „Мисъл”. Конкретният  повод е заточаването на македонски българи  в „Подрумкале” (Мала Азия) след Солунския  атентат от 1901г.

   В духа на ботевско-вазовската традиция елегията поема мотивите за болката на истинските патриоти от мъченическата участ на отечеството, за синовния дълг, за родината като свещено пространство и за свободата като свръхценност. В творбата на Яворов мотивът за сбъдването на патриотичните мечти звучи със страдалческа обреченост. Невъзможно е постигането на родолюбивите  копнежи-заточениците са отделени завинаги от своето отечество, трагично безнадеждна е жалбата им по него.

   Овновните чувства  в творбата са: болка, тъга, обреченост, отчаяние заради разлъката сродното. Елегията на Яворов се отличава с дълбок психологизъм. Може би съзнателно героите са представени в мига на раздялата.

   Природната картина  в първа строфа е натоварена с определена символика:неизвестност, безкрай, тишина, покой, безвремие. Призрачната и тъжна красота подсказва,че краят на деня е краят на живота.

   В четвърта строфа  природата се трансформира , присъстват всички  символи на раздялата.  Засилва се покрусата, отчаянието, безсилието. Постоянните емблеми на родното присъстват във втора строфа. Те символизират прекършения порив, отнетото бъдеще, липсващия хоризонт, дълбокото и искрено страдание на изгнаниците. Само в съня те могат да изживеят невъзможните надежди и да осъществят несбъднатите мечти.

    Новаторското у  Яворов е ,че  преосмисля мотива  за човешкото изгнаничество  като принудително  налагане на чужда  воля. Поетът акцентира  върху  психологическите  детайли- поглед, жест. Въвежда нов  модерен подход за съсредоточаване върху преживяванията на човека, разкриване на неговия вътрешен свят. Автор: Албена Иванова