В българската духовност пътят е натоварен с разнообразна символика. То е страдание и скръб, но и опознаване на нови светове,обогатяване на личността, приобщаване към чуждото и различното.Бай Ганъо имитира пътуване , героят е отрицание на идеята за пътя. Неговото „поевропейчаване” е само външно. Между него и евопейците не може да се осъществи диалог. Алековият герой не се стреми да научи нищо ново. За него Европа е чужд и враждебен свят , който не разбира и който задълбочава комплекса му за културна изостаналост. За спътниците му Европа е културен ориентир , критерий за духовност, а за него самия е място, където трябва да наложи , ставайски смешен и жалък, превъзходството на българското.
Облеклото на героя е различно от това на европейците, различен е и езикът на жестовете, етикетът- основно се разминават културните езици. Всъщност Бай Ганъо се отнася снизходително и презрителни към всичко, което не познава и не разбира, оправдавайки собствената си ограниченост.
Поведението на Алековия герой не е черта на националната душевност и нравственост, а продукт на социални процеси. Бай Ганъо е рожба на своето време, вкоето основн е келепирът и стремежа към лична изгода, алчността и егоизмът. Неговата бездуховност, простотия, безнравственост и самодоволно невежество, физическа и морална нечистоплътност, липса на обноски и толерантност към чуждото и различното ,правят невъзможен пътя към Европа.
В Европа Бай Ганъо преследва единствено грубия материален интерес, а в България се бори за власт с всички средства. За съжаления героят не разбира смисъла на понятията- национално достойнство, обществен дълг, свобода, морал, ред и законност.
По време на освободителната война, когато българският национален дух намира своите най-достойни проявления, Бай Ганъо и Бай Михаил ограбват изостаналите турски села-единият натрупва богатство, а другият спечелва воденици. За тези герои държавната власт е брутално насилие, корупция, финансови и законови злоупотреби.
Фамилиарността, арогантността , лицемерието и прагматизмът на Бай Ганъо го превръщат от културен простак в обществено зло, защото той принизява всичко стойностно. Още с пристигането си в България, той обезмисля основния принцип на младата българска държава –свободата. Либералните европейски принципи са му непонятни. Героят свързва властта с умението да лавираш, да мамиш, да хленчиш, да злоупотребяваш. Поведението на Бай Ганъо буди отвращение, защото той поругава идеализма и се гаври с ценностите на българите. От социалното дъно изплуват личности без индивидуалност, без морал, без достойнство, без чувство за род и родина, които времето допуска да влязат е обществения живот, политиката, журналистиката.
Автор: Албена Иванова
Облеклото на героя е различно от това на европейците, различен е и езикът на жестовете, етикетът- основно се разминават културните езици. Всъщност Бай Ганъо се отнася снизходително и презрителни към всичко, което не познава и не разбира, оправдавайки собствената си ограниченост.
Поведението на Алековия герой не е черта на националната душевност и нравственост, а продукт на социални процеси. Бай Ганъо е рожба на своето време, вкоето основн е келепирът и стремежа към лична изгода, алчността и егоизмът. Неговата бездуховност, простотия, безнравственост и самодоволно невежество, физическа и морална нечистоплътност, липса на обноски и толерантност към чуждото и различното ,правят невъзможен пътя към Европа.
В Европа Бай Ганъо преследва единствено грубия материален интерес, а в България се бори за власт с всички средства. За съжаления героят не разбира смисъла на понятията- национално достойнство, обществен дълг, свобода, морал, ред и законност.
По време на освободителната война, когато българският национален дух намира своите най-достойни проявления, Бай Ганъо и Бай Михаил ограбват изостаналите турски села-единият натрупва богатство, а другият спечелва воденици. За тези герои държавната власт е брутално насилие, корупция, финансови и законови злоупотреби.
Фамилиарността, арогантността , лицемерието и прагматизмът на Бай Ганъо го превръщат от културен простак в обществено зло, защото той принизява всичко стойностно. Още с пристигането си в България, той обезмисля основния принцип на младата българска държава –свободата. Либералните европейски принципи са му непонятни. Героят свързва властта с умението да лавираш, да мамиш, да хленчиш, да злоупотребяваш. Поведението на Бай Ганъо буди отвращение, защото той поругава идеализма и се гаври с ценностите на българите. От социалното дъно изплуват личности без индивидуалност, без морал, без достойнство, без чувство за род и родина, които времето допуска да влязат е обществения живот, политиката, журналистиката.