„Под игото” от Иван Вазов е роман –епопея. В историческия смисловия плат хронологично се уточнява епохата, вмъкнати са документални елементи, посочено е конкретното историческо събитие- Априлското въстание. То е свързано с духовното и политическото пробуждане , с националното самосъзнание.
Битовия пласт на романа разказа за всекидневния живот на българина, за националните нрави, обичаи, традиции, разкрива променящото се и устойчивото в тях.
Социално-психологическият план на творбата пресъздава патриархалните узловия на живота, социални норми и закони, духовните иполитическите потребности и политическите потребности, както и настъпващите промени.
Идеята за за вазните исторически процеси, за духовните промени е внушена чрез разказ за колкетивния живот на българите в Бяла Черква. Малкият провинциален град е всъщност идеален модел за възрожденска България.
Бяла черква е свят на патриархални нрави и традиции и на социално разделение- наробдка зависимост и примирение, но и на вековни традиции, които се променят и отстъпват пред новото.
Вазов пресъздава събитията в Бяла черква, които имат значение за съдбата на цял народ ,чрез характеристика на индивидуално човешкото. Истината за робската действителност е вснушена чрез разказа за съдбите и всекидневието на героите. Огн янов и Соколов (конфликтите, в които участват), атмосферата , която цари в града и в домовете, събитията , които показват,че българите са подложени на насилие и безправност (роби), същността на политическата власт.
Чорбаджи Марко е представител на средния българин, притежава трезв и практичен ум, човек с чувство за отговорност, здраво стъпил на земята, уравновесен и житейски мъдър. В дома му цари атмосфера на уют, разбирателство, топлина. Героят е истински родолюбец, но е скиптично натроен към бъдещото въстание. Той съзнава какво може да загуби. Скептицизмът е предопределен от негово социално положение-авторитетен , заможен, влиятелен.
По-късно Чорбаджи Марко осмисля позицията си. В душата му се заражда надежда и вяра във възможния успех. Приобщава се към колективната идея и се присъединява към масовите усилия за неговото осъществяване.
Прототип на Чорбаджи Марко е бащата на писателя- Минчо Вазов. Това е един от пълнокръвните образи в романа, който е убедително защитен. Превъплъщенията на Марко са свързани с процеса на историческо съзряване на българина, превръщането му от практично мислещ човек и политически зависим роб в разкрепостен и социално активен човек.
Бойчо Огнянов е един от централните образи в „Под игото”. Вазов е взаимствал черти от характера и душевността на Левкски. Основне похват при изграждането наобраза е последователната и безусловна идеализация. Интелигенцията е водач на въстанието. Неин представител е и Огнянов. За него са характерни качества присъщи на всеки революционер: патриотизъм, свободолюбие, доблест, благородство, честност, всеотдайност, смелост, жертвоготовност, непоколебима вяра, фанатична преданост. От части образът е схематичен и не толкова пълнокръвен, колкото образът на Соколов.
Боримечката е друг персонаж от романа. Той е носител на представата за движещите сили на въстанието. Типичен герой, който въплъщава стихийността и силата на селската душа. Героят е първичен, недодялан, чистосърдечен и добър.
За обществото в Бяла черква е характерно политичексо, социално и духовно разделение ,пресъздадено чрез образите Чорбаджи Юрдан, Кириак Стефчов и Мичо Бейзадето- делението на русофили и туркофили.
Чорбаджи Юрдан е заможен и влиятелен, верен поданик на султана. Това е един от противоречивите образи в романа- консервативен, строг, противник на въстанието и жесток към бунтовниците. В същото време той се страхува за родния си град и става предател, за да го опази от погрома. Като типичен представител на чорбаджиите туркофили той разбирасе цели да запази и собственото си положение в обществото.
Кириак Стефчов е един от отрицателните образи в романа. Мотивите за неговото поведение не са социални, а се коренят личностните качества не героя, неговата етика и морал. Стефчов е болезнено честолюбив, суетен и горделив, амбициозен и отмъстителен, жестокосърдечен и безкруполен. Той няма чуство за национална принадлежност.
Автор: Албена Иванова
Битовия пласт на романа разказа за всекидневния живот на българина, за националните нрави, обичаи, традиции, разкрива променящото се и устойчивото в тях.
Социално-психологическият план на творбата пресъздава патриархалните узловия на живота, социални норми и закони, духовните иполитическите потребности и политическите потребности, както и настъпващите промени.
Идеята за за вазните исторически процеси, за духовните промени е внушена чрез разказ за колкетивния живот на българите в Бяла Черква. Малкият провинциален град е всъщност идеален модел за възрожденска България.
Бяла черква е свят на патриархални нрави и традиции и на социално разделение- наробдка зависимост и примирение, но и на вековни традиции, които се променят и отстъпват пред новото.
Вазов пресъздава събитията в Бяла черква, които имат значение за съдбата на цял народ ,чрез характеристика на индивидуално човешкото. Истината за робската действителност е вснушена чрез разказа за съдбите и всекидневието на героите. Огн янов и Соколов (конфликтите, в които участват), атмосферата , която цари в града и в домовете, събитията , които показват,че българите са подложени на насилие и безправност (роби), същността на политическата власт.
Чорбаджи Марко е представител на средния българин, притежава трезв и практичен ум, човек с чувство за отговорност, здраво стъпил на земята, уравновесен и житейски мъдър. В дома му цари атмосфера на уют, разбирателство, топлина. Героят е истински родолюбец, но е скиптично натроен към бъдещото въстание. Той съзнава какво може да загуби. Скептицизмът е предопределен от негово социално положение-авторитетен , заможен, влиятелен.
По-късно Чорбаджи Марко осмисля позицията си. В душата му се заражда надежда и вяра във възможния успех. Приобщава се към колективната идея и се присъединява към масовите усилия за неговото осъществяване.
Прототип на Чорбаджи Марко е бащата на писателя- Минчо Вазов. Това е един от пълнокръвните образи в романа, който е убедително защитен. Превъплъщенията на Марко са свързани с процеса на историческо съзряване на българина, превръщането му от практично мислещ човек и политически зависим роб в разкрепостен и социално активен човек.
Бойчо Огнянов е един от централните образи в „Под игото”. Вазов е взаимствал черти от характера и душевността на Левкски. Основне похват при изграждането наобраза е последователната и безусловна идеализация. Интелигенцията е водач на въстанието. Неин представител е и Огнянов. За него са характерни качества присъщи на всеки революционер: патриотизъм, свободолюбие, доблест, благородство, честност, всеотдайност, смелост, жертвоготовност, непоколебима вяра, фанатична преданост. От части образът е схематичен и не толкова пълнокръвен, колкото образът на Соколов.
Боримечката е друг персонаж от романа. Той е носител на представата за движещите сили на въстанието. Типичен герой, който въплъщава стихийността и силата на селската душа. Героят е първичен, недодялан, чистосърдечен и добър.
За обществото в Бяла черква е характерно политичексо, социално и духовно разделение ,пресъздадено чрез образите Чорбаджи Юрдан, Кириак Стефчов и Мичо Бейзадето- делението на русофили и туркофили.
Чорбаджи Юрдан е заможен и влиятелен, верен поданик на султана. Това е един от противоречивите образи в романа- консервативен, строг, противник на въстанието и жесток към бунтовниците. В същото време той се страхува за родния си град и става предател, за да го опази от погрома. Като типичен представител на чорбаджиите туркофили той разбирасе цели да запази и собственото си положение в обществото.
Кириак Стефчов е един от отрицателните образи в романа. Мотивите за неговото поведение не са социални, а се коренят личностните качества не героя, неговата етика и морал. Стефчов е болезнено честолюбив, суетен и горделив, амбициозен и отмъстителен, жестокосърдечен и безкруполен. Той няма чуство за национална принадлежност.