„Под  игото” от Иван Вазов  е роман –епопея. В историческия смисловия  плат  хронологично се уточнява епохата, вмъкнати са документални елементи, посочено е конкретното историческо събитие- Априлското въстание. То е свързано с духовното и политическото пробуждане , с националното самосъзнание.

    Битовия пласт  на романа разказа  за всекидневния  живот на българина,  за националните нрави, обичаи, традиции, разкрива променящото се и устойчивото в тях.

    Социално-психологическият  план на творбата  пресъздава патриархалните  узловия на живота, социални норми  и закони, духовните  иполитическите потребности  и политическите  потребности, както и настъпващите промени.

   Идеята за за  вазните исторически  процеси, за духовните  промени е внушена  чрез разказ за  колкетивния живот  на българите в  Бяла Черква. Малкият  провинциален град  е всъщност идеален  модел за възрожденска  България.

   Бяла черква е свят на патриархални нрави и традиции и на социално разделение- наробдка зависимост и примирение, но и на вековни традиции, които се променят и отстъпват пред новото.

   Вазов пресъздава  събитията в Бяла  черква, които имат  значение за съдбата  на цял народ ,чрез характеристика на индивидуално човешкото. Истината за робската действителност е вснушена чрез разказа за съдбите и всекидневието на героите. Огн янов и Соколов (конфликтите, в които участват), атмосферата , която цари в града и в домовете, събитията , които показват,че българите са подложени на насилие и безправност (роби), същността на политическата власт.

   Чорбаджи Марко  е представител  на средния българин, притежава трезв  и практичен ум, човек с чувство  за отговорност,  здраво стъпил  на земята, уравновесен и житейски мъдър. В дома му цари атмосфера на уют, разбирателство, топлина. Героят е истински родолюбец, но е скиптично натроен към бъдещото въстание. Той съзнава какво може да загуби. Скептицизмът е предопределен от негово социално положение-авторитетен , заможен, влиятелен.

   По-късно Чорбаджи Марко осмисля позицията си. В душата му се заражда надежда и вяра във възможния успех. Приобщава се към колективната идея и се присъединява към масовите  усилия за неговото осъществяване.

   Прототип на Чорбаджи  Марко е бащата  на писателя- Минчо  Вазов. Това е  един от пълнокръвните  образи в романа, който е убедително  защитен. Превъплъщенията  на Марко са  свързани с процеса  на историческо  съзряване  на  българина, превръщането  му от практично  мислещ  човек и политически зависим роб в  разкрепостен и социално активен човек.

   Бойчо Огнянов  е един от централните  образи в „Под  игото”. Вазов е  взаимствал черти  от характера и  душевността на  Левкски. Основне  похват при изграждането  наобраза  е последователната и безусловна идеализация. Интелигенцията е водач на въстанието. Неин представител е и Огнянов. За него са характерни качества присъщи на всеки революционер: патриотизъм, свободолюбие, доблест, благородство, честност, всеотдайност, смелост, жертвоготовност, непоколебима вяра, фанатична преданост. От части образът е схематичен и не толкова пълнокръвен, колкото образът на Соколов.

   Боримечката е  друг персонаж  от романа. Той  е носител на  представата за  движещите сили  на въстанието. Типичен  герой, който въплъщава стихийността и силата на селската душа. Героят е първичен, недодялан, чистосърдечен и добър.

    За обществото в Бяла черква е характерно политичексо, социално и духовно разделение ,пресъздадено чрез образите Чорбаджи Юрдан, Кириак Стефчов и Мичо Бейзадето- делението на русофили и туркофили.

    Чорбаджи Юрдан  е заможен и  влиятелен, верен  поданик на султана.  Това е един  от противоречивите  образи в романа- консервативен, строг,  противник на въстанието  и жесток към  бунтовниците. В същото  време той се страхува за родния си град и става предател, за да го опази от погрома.  Като типичен представител на чорбаджиите туркофили той разбирасе цели да запази и собственото си положение в обществото.

   Кириак Стефчов  е един от отрицателните  образи в романа. Мотивите за неговото поведение не са социални, а се коренят личностните качества не героя, неговата етика и морал. Стефчов е болезнено честолюбив, суетен и горделив, амбициозен и отмъстителен, жестокосърдечен и безкруполен. Той няма чуство за национална принадлежност. 
Автор: Албена Иванова