Пиянството и песента в стихотворението „В механата” от Христо Ботев

Сатирическият патос е насочен  срещу всичко, което по един или друг начин крепи терзанията- страха, лицемерието, лъжепатриотизма, невежеството, покорството и смирението, пасивността и равнодушието. Особено безпощаден в гневът си  е Ботев къ

Сатирическият патос е насочен  срещу всичко, което по един или друг начин крепи терзанията- страха, лицемерието, лъжепатриотизма, невежеството, покорството и смирението, пасивността и равнодушието. Особено безпощаден в гневът си  е Ботев към онези , които би трябвало да бъдат водачи на народа си по пътя на свободата- емигрантите , интелигенцията, творците.

   Кръчмата в българското  национално съзнание , в условията на  робството и особено за хъшовската емиграция е място, където българинът е между свои , където осъзнава отношението си към света и към родното. Механата е и единственият пристан за изгнанници , това е пространството на осъзнатата прокуда. .

   Виното може да  служи и на мечтата и на реалността. То скъсява разстоянието, прави недостижимото достижимо, носи забрава. Виното преобръща реалността, освобождава човека от чувство за вина и огризения, превръща трудното в лесно постижимо. Болката и гневът на поета са предизвикани от това ,че святата идея за борба е сведена до кръчмарски  възторг. Не полета на духа, а виното  извиква образа на Балкана.

    Гневното изобличение  еизгражда колективния  портрет на неправдата  и насилието- подлия чорбаджия, поповете, жадните за злато търговци. Авторът противопоставя Аз- Вий и търси колективната вина, която е запушена , удавена в пиянска забрава.

   Песента  е свързана  с духовното начало. Тя е израз на  извисеност и порив  към вечното и  непреходното. В ботевата лирика основно е песенното начало при разгръщането на идеите за борбата и свободата, за подвига и безсмъртието.

    В тази сатира  песента е принизена  до безпаметно  кръчмарско веселие.  Край на пиенето  е и край на  песента. Страшното  е не толкова пиянското безумие , а разумността на изтрезняването. Истинската забрава на думи и клетви е трезвостта. Това е забравата на човешкото достойнство, на синовния дълг. Страхливото примирение с тиранията и възмущението на поета са подчертани чрез низходяща градация. Внушена е идеята, че робството осквернява не само живота , но и смъртта. Бездействието и малодушието са синоними на позор и престъпление. Пародирана е дори думата „патриот”. Автор: Албена Иванова