В старобългарската литература възхвалата се осъществява чрез жанра на житието. Одите в епопеята наподобяват житията на светци. Героите в цикъла „Епопея на забравените” си приличат, не прави изключение и „Паисий”. Той проявява действена любов към родината, моралност на избора, единство на думи и дела.
Композицията на одата включва монолог на лирическия герой и част, която изтъква позицията на лирическия говорител. Вазов право характеристина на Паисий и неговото дело. Изразява безрезервно своя възторг , преклонение и национална гордост.
Светът на мрака е времето преди историята, робството, символ на затвореност, бездействие, примиренчество. Мракът е липсата на памет, на национално достойнство и чест, на национално самосъзнание. От мрака идва и Паисий, един средновековен монах, който принадлежи на възраждането. Книжовникът увенчава с успех упорития си седемгодишен труд и хвърля първата искра в „народната свяст”. „Хаоса тъмний” е противопоставен на подредения горд свят на историята.
Светът на светлината е самият труд на Паисий. Говорейки за написването на първата българска история, Вазов интерпретира мигът на сътворението. С помощта на метафорите „светлозрачен”; „звезден”; „искра” се прави характеристика и на книжовника и на неговото дело. Употребата на повече глаголи подсказва пробуда, деятелност, желание за разширяване на хоризонта и поемане по един път , който ще отведе българския народ до идеята за свобода.
Образът на Паисий , както при образа на Левски, така и тук Вазов използва два плана на изображение. Паисий е обикновен , дори незначителен на пръв поглед. Простосмъртен е, като всички хора. В същото време , простия божи служител ,израства до пророк, който посочвяа верния път. Той е проповедник на голямата истина, която извежда от мрака и хаоса., човешкото и националното достойнство. Така постепенно образът на Паисий преминава от обикновеното към изключителното, а приповдигнатото архаично слово го прави романтично извисен.
Автор: Албена Иванова
Композицията на одата включва монолог на лирическия герой и част, която изтъква позицията на лирическия говорител. Вазов право характеристина на Паисий и неговото дело. Изразява безрезервно своя възторг , преклонение и национална гордост.
Светът на мрака е времето преди историята, робството, символ на затвореност, бездействие, примиренчество. Мракът е липсата на памет, на национално достойнство и чест, на национално самосъзнание. От мрака идва и Паисий, един средновековен монах, който принадлежи на възраждането. Книжовникът увенчава с успех упорития си седемгодишен труд и хвърля първата искра в „народната свяст”. „Хаоса тъмний” е противопоставен на подредения горд свят на историята.
Светът на светлината е самият труд на Паисий. Говорейки за написването на първата българска история, Вазов интерпретира мигът на сътворението. С помощта на метафорите „светлозрачен”; „звезден”; „искра” се прави характеристика и на книжовника и на неговото дело. Употребата на повече глаголи подсказва пробуда, деятелност, желание за разширяване на хоризонта и поемане по един път , който ще отведе българския народ до идеята за свобода.
Образът на Паисий , както при образа на Левски, така и тук Вазов използва два плана на изображение. Паисий е обикновен , дори незначителен на пръв поглед. Простосмъртен е, като всички хора. В същото време , простия божи служител ,израства до пророк, който посочвяа верния път. Той е проповедник на голямата истина, която извежда от мрака и хаоса., човешкото и националното достойнство. Така постепенно образът на Паисий преминава от обикновеното към изключителното, а приповдигнатото архаично слово го прави романтично извисен.