„Паисий- между мрака и светлината” (Иван Вазов)

В старобългарската литература възхвалата се осъществява  чрез жанра на житието. Одите в епопеята наподобяват житията  на светци. Героите  в цикъла „Епопея  на забравените” си приличат, не прави  изключение и &bdqu

В старобългарската литература възхвалата се осъществява  чрез жанра на житието. Одите в епопеята наподобяват житията  на светци. Героите  в цикъла „Епопея  на забравените” си приличат, не прави  изключение и „Паисий”. Той проявява действена любов към родината, моралност на избора, единство на думи и дела.

   Композицията на одата включва монолог на лирическия герой и част, която изтъква позицията на лирическия говорител. Вазов право характеристина на Паисий и неговото дело. Изразява безрезервно своя възторг , преклонение и национална гордост.

   Светът на мрака  е времето преди  историята, робството,  символ на затвореност,  бездействие, примиренчество. Мракът е липсата  на памет, на  национално достойнство  и чест, на национално самосъзнание. От мрака идва и Паисий, един средновековен монах, който принадлежи на възраждането. Книжовникът увенчава с успех упорития си седемгодишен труд и хвърля първата искра в „народната  свяст”. „Хаоса тъмний” е противопоставен на подредения горд свят на историята.

   Светът на светлината  е самият труд  на Паисий. Говорейки  за написването  на първата българска  история, Вазов  интерпретира мигът  на сътворението. С помощта на  метафорите „светлозрачен”; „звезден”; „искра” се прави характеристика и на книжовника и на неговото дело. Употребата на повече глаголи подсказва пробуда, деятелност, желание за разширяване на хоризонта и поемане по един път , който ще отведе българския народ до идеята за свобода.

   Образът на Паисий , както при образа на Левски, така и тук Вазов използва два плана на изображение. Паисий е обикновен , дори незначителен на пръв поглед. Простосмъртен е, като всички хора. В същото време , простия божи служител ,израства до пророк, който посочвяа верния път. Той е проповедник на голямата истина, която извежда от мрака и хаоса., човешкото и националното достойнство. Така постепенно образът на Паисий преминава от обикновеното към изключителното, а приповдигнатото архаично слово го прави романтично извисен. Автор: Албена Иванова