Четейки романа на Иван Вазов „Под игото” читателят се запознава с образа на Юрдан-типичен за епохата чорбаджия-безкруполен, жесток, безогледен в страстта си за власт и пари. Чорбаджи Юрдан е толкова непочтен, безцеремонен. Той е изцяло предан на поробителя и за него думата свобода означава нещо пагобно, опустошително, оставящо само прах и пепел след себе си. Свободата е най-голямото зло, което преобръща всичко, преосмисля и налага новото, непознатото , криещо стихийната сила на разрушението.
Чорбаджи Марко е с определено ново мислене и стремеж да види света такъв, какъвто е ,а не пречупен през призмата на робското подчинение и страха. Неговият дом е храм на българското, място изпълнено със спокойствие и светлина, напълно противоположен на дома на Чорбаджи Юрдан. Чорбаджи Марко не отглежда своите деца в страх от поробителя, за да могат да изрекат „ще изколим всички турци”и по този начин да изразят омразата си така ,както те я разбират. Чорбаджи Юрдан не дава дори да се признася думата свобода в домът му. Марко и Юрдан се различават много по мислите и действията си.
Чорбаджи Марко е представител на средния българин, притежава трезв и практичен ум, човек с чувство за отговорност, здраво стъпил на земята, уравновесен и житейски мъдър. В дома му цари атмосфера на уют, разбирателство, топлина. Героят е истински родолюбец, но е скиптично натроен към бъдещото въстание. Той съзнава какво може да загуби. Скептицизмът е предопределен от негово социално положение-авторитетен , заможен, влиятелен.
По-късно Чорбаджи Марко осмисля позицията си. В душата му се заражда надежда и вяра във възможния успех. Приобщава се към колективната идея и се присъединява към масовите усилия за неговото осъществяване.
Прототип на Чорбаджи Марко е бащата на писателя- Минчо Вазов. Това е един от пълнокръвните образи в романа, който е убедително защитен. Превъплъщенията на Марко са свързани с процеса на историческо съзряване на българина, превръщането му от практично мислещ човек и политически зависим роб в разкрепостен и социално активен човек
Чорбаджи Юрдан е заможен и влиятелен, верен поданик на султана. Това е един от противоречивите образи в романа- консервативен, строг, противник на въстанието и жесток към бунтовниците. В същото време той се страхува за родния си град и става предател, за да го опази от погрома. Като типичен представител на чорбаджиите туркофили той разбира се цели да запази и собственото си положение в обществото.
Автор: Албена Иванова
Чорбаджи Марко е с определено ново мислене и стремеж да види света такъв, какъвто е ,а не пречупен през призмата на робското подчинение и страха. Неговият дом е храм на българското, място изпълнено със спокойствие и светлина, напълно противоположен на дома на Чорбаджи Юрдан. Чорбаджи Марко не отглежда своите деца в страх от поробителя, за да могат да изрекат „ще изколим всички турци”и по този начин да изразят омразата си така ,както те я разбират. Чорбаджи Юрдан не дава дори да се признася думата свобода в домът му. Марко и Юрдан се различават много по мислите и действията си.
Чорбаджи Марко е представител на средния българин, притежава трезв и практичен ум, човек с чувство за отговорност, здраво стъпил на земята, уравновесен и житейски мъдър. В дома му цари атмосфера на уют, разбирателство, топлина. Героят е истински родолюбец, но е скиптично натроен към бъдещото въстание. Той съзнава какво може да загуби. Скептицизмът е предопределен от негово социално положение-авторитетен , заможен, влиятелен.
По-късно Чорбаджи Марко осмисля позицията си. В душата му се заражда надежда и вяра във възможния успех. Приобщава се към колективната идея и се присъединява към масовите усилия за неговото осъществяване.
Прототип на Чорбаджи Марко е бащата на писателя- Минчо Вазов. Това е един от пълнокръвните образи в романа, който е убедително защитен. Превъплъщенията на Марко са свързани с процеса на историческо съзряване на българина, превръщането му от практично мислещ човек и политически зависим роб в разкрепостен и социално активен човек
Чорбаджи Юрдан е заможен и влиятелен, верен поданик на султана. Това е един от противоречивите образи в романа- консервативен, строг, противник на въстанието и жесток към бунтовниците. В същото време той се страхува за родния си град и става предател, за да го опази от погрома. Като типичен представител на чорбаджиите туркофили той разбира се цели да запази и собственото си положение в обществото.