Образа на Юрдан с образа на Марко („Под игото” от Иван Вазов)

Четейки романа на Иван Вазов  „Под игото” читателят  се запознава с  образа на Юрдан-типичен  за епохата чорбаджия-безкруполен, жесток, безогледен  в страстта си за власт и пари. Чорбаджи Юрдан е толкова непочтен,

Четейки романа на Иван Вазов  „Под игото” читателят  се запознава с  образа на Юрдан-типичен  за епохата чорбаджия-безкруполен, жесток, безогледен  в страстта си за власт и пари. Чорбаджи Юрдан е толкова непочтен, безцеремонен. Той е изцяло предан на поробителя и за него думата свобода означава нещо пагобно, опустошително, оставящо само прах и пепел след себе си. Свободата е най-голямото зло, което преобръща всичко, преосмисля и налага новото, непознатото , криещо стихийната сила на разрушението.

   Чорбаджи Марко   е с определено  ново мислене и  стремеж да види  света такъв, какъвто  е ,а не пречупен  през призмата  на робското подчинение  и страха. Неговият  дом е храм на  българското, място  изпълнено със спокойствие и светлина, напълно противоположен на дома на Чорбаджи Юрдан. Чорбаджи Марко не отглежда своите деца в страх от поробителя, за да могат да изрекат „ще изколим всички турци”и по този начин да изразят омразата си така ,както те я разбират. Чорбаджи Юрдан не дава дори да се признася думата свобода в домът му. Марко и Юрдан се различават много по мислите и действията си.

   Чорбаджи Марко е представител на средния българин, притежава трезв и практичен ум, човек с чувство за отговорност, здраво стъпил на земята, уравновесен и житейски мъдър. В дома му цари атмосфера  на уют, разбирателство, топлина. Героят е истински родолюбец, но е скиптично натроен към бъдещото въстание. Той съзнава какво може да загуби. Скептицизмът е предопределен от негово социално положение-авторитетен , заможен, влиятелен.

   По-късно Чорбаджи  Марко осмисля  позицията си. В  душата му се  заражда надежда  и вяра във възможния успех. Приобщава се към колективната идея и се присъединява към масовите  усилия за неговото осъществяване.

   Прототип на Чорбаджи  Марко е бащата  на писателя- Минчо  Вазов. Това е  един от пълнокръвните  образи в романа, който е убедително защитен. Превъплъщенията на Марко са свързани с процеса на историческо съзряване  на българина, превръщането му от практично мислещ  човек и политически зависим роб в  разкрепостен и социално активен човек

    Чорбаджи Юрдан  е заможен и  влиятелен, верен поданик на султана. Това е един от противоречивите образи в романа- консервативен, строг, противник на въстанието и жесток към бунтовниците. В същото време той се страхува за родния си град и става предател, за да го опази от погрома.  Като типичен представител на чорбаджиите туркофили той разбира се цели да запази и собственото си положение в обществото. Автор: Албена Иванова