„Лудостта”, „пиянството”, „пробуждането” в романа „Под игото” от Иван Вазов

„Лудостта”  е устойчива метафора във Вазовото творчество. Тя е безрезервно  посвещаване на идеала, пълно себеотричане и готовност за саможертва в името  на свободата. „Лудостта” означава отричане от сигурност и

„Лудостта”  е устойчива метафора във Вазовото творчество. Тя е безрезервно  посвещаване на идеала, пълно себеотричане и готовност за саможертва в името  на свободата. „Лудостта” означава отричане от сигурност и уют, от дом, семейство, от богатство и положение в обществото, от живота. Тя излъчва мисълта за силно щастие. Тя е безкористен патриотизъм и идеализъм, приемане на мисълта за смъртта , за свободното бъдеще.

  Лудостта присъства реално в образа на Мунчо. Когато ужасът и страхът завладяват хората, а героизмът отново е заменен с робски страх, Мунчо е единственият, който протестира. Само лудият има дързостта да изрече мислите си , да остане верен на делото, заради което го обесват на касапницата.  Тук се съдържа и моралната оценка на Вазов- когато духовната лудост е унищожена, тя се запазва единствено в болното съзнание на един наистина луд човек.

   Към „лудите”  се причисляват  малцина от Бяла  черква- Огнянов,  Соколов, Кандов, Рада, кака Гинка, Дякон Викентий. Но когато духовната „лудост” е унищижена, се оказва, че е рано тя да вземе връх над трезвостта, практицизма и инстинкта за самосъхранение.

   Стремежът за оцеляване  е много по-силен  от смелостта,  решимостта и саможертвата. „Лудите” изиграват своята роля , зашото пробуждат  народа и предопределят духовните промени в съзнанието на българите. Това пробуждане води до „пиянството на един народ”- всеобщото израстване под въздействието на словото и примера на най-светли личности. То обхваща всички слоеве на обществото- богати и бедни , интелигенция и духовенство, граждани и селяни, а патриотизмът се изявява като най-висша мярка за човешка личност.

    Националното е  надличното и надкласово, то е свръхценност. „Пиянството” е  висше проявление  на колективната  духовност. То  формира трайни  нравствени категории  в народо-психологията- национална гордост  , достойнство и  чест.

   В романа „Под  игото” Вазов преосмисля и развенчава една от устойчивите възрожденски метафори- за пробуждането като като възраждане на националното самосъзнание. Робският сън е последван от пробуждането- осъзнаването на копнежа да свобода. „Пиянството на един народ” също е последвано от пробуждане- отрезвяване от краха на илюзиите и уродливостта на делника. Мигновеното опиянение се заменя от мигновено отрезвяване.

   В стремежа си  да запазят   идвете действителности-  мирното настояще  и революционното  бъдеще, героите губят  най- важното- духовната си свобода, мечтата за нея, идеализма си. Възвишените пориви са изместени от ниски човешки страсти- страх, предателство, подлост.  Автор: Албена Иванова