Личност, народ, история е одата „Кочо” от Иван Вазов

През  епохата на Възраждането българският народ  духовно израстваи  съзрява за общия  идеал-свободата. Личност-народ-история  е основната философска концепция на целия  цикъл „Епопея  на забравените”, а&

През  епохата на Възраждането българският народ  духовно израстваи  съзрява за общия  идеал-свободата. Личност-народ-история  е основната философска концепция на целия  цикъл „Епопея  на забравените”, а  народът –главен герой и творец на историята си. В одата „Кочо” , отделният човек вече е узрял за свободата си и е готов да заплати нейната цена.

   Личността изявява  себе си и в  същото време се  слива с общността.  По този начин  индивидуалният шпдвиг  се превръща в масов героизъм. За това подсеща и подзаглавието „Защитата на Перущица”.

   Драматичното историческо  време е представено   с цялата си  противоречивост-  предателствата и  паденията, извисяванията  на духа, чувството  за чест и достойнство.  Вазов отново маркира опозии, които  се срещат и в други оди: робство-свобода; геройство-срам. Възхвалата , борбата се осъществяват сложно, чрез контрастни чувства и образи.

   Храмът е свещеното  място, което приютява  жителите на Перущица. Овъд това сакрално  пространство е врагът. Това е границата между живота и смъртта, между достойнството и унижението. Битката се води врага и със собствения страх. Лудостта се превръща в синоним на достойна саможертва, за героична смърт и се противопоставя на разума на страхливците и еснафите.

  Делото на защитниците  на Перущица е  колективна саможертва  и доказва високия  духовен ръст на  българина , който  се е превърнал  в личност.

   Епизодът , в който  се описва доброволната  смърт на главния  герой и неговото  семейство  е  сюжетен цнетър  на одата и повторна кулминация след лирическото отстъпление. Картината на смъртта се отличава с натуралистичниподробности, но и с дълбок психологизъм. Каква трябва да бъде волята и духовната сила на един човек, за да преодолее ужаса от смъртта, обичта си към жена и дете и да преодпочете свободата и честта пред живота.

   В одата е естетизирана  не само „лудостта”, но и „грехът”. Кочо извършва  двоен грях в  Божия храм,но  той е символ  на възвишена саможертва  и подвиг. Българинът  е израснал до  горда и неподвластна  личност , от жертва в творец на собствената си история. Художественото майсторство се постига чрез хиперболи, разгърнати сравнения и антитези, анафори, възходяща градация, лирическо отстъпление. Автор: Албена Иванова