Социалната задача на творбата е чрез възраждане на спомена за най- светлите личности и събития в историята ни да се представят духовните имерения на нравствеността, духовният ръст на нацията и да ги противопостави на времето, в което „кумирите” заменят „ идеалите”.
Подвигът за създаването на цикъла е разочарованието на Вазов от следосвобожденската действителност. Идеята за създаването е провокирана от цикъла на оди за шведски патриоти на Рунеберг. Конкретн ият повод е статията на Захари Стоянов „Български въстанници”, които сами са посегнали на живота си от 1881г.
Названието епопея посочва жанра-голямо епическо произведение, посветено на преломен момент от миналото , свещено национално предание. Постигнато е метафорично внушение- образите са мономентални (големи, силни, непоклатими). Отразени са величави събития. Вазов сътворява национален „Пантеон” на безсмъртието.
Поетът съзнателно търси дистанция минало- настояще, не като отдалеченост от времето, а като разминаване на идеалите и подмяна на ценностите. В цикъла „Епопея на забравените” най-често се среща синтез между ода и поема. Някои от творбите носят белезите на баладата.
Обект на възхвала са изключителните личности- будители, мъченици, апостоли, пророци. Образите са очертани в едът план , романтично извисени, героически идеализирани. Представени са в драматичен момент между живота и смъртта. Изправени са пред съдбовни нравствено-епични проблеми. Сближава ги любовта към родината- това е техният морал, както и тяхната собствена изключителност. Надрасли са времето си, титани на дух, мисъл и слово.
Автор: Албена Иванова
Подвигът за създаването на цикъла е разочарованието на Вазов от следосвобожденската действителност. Идеята за създаването е провокирана от цикъла на оди за шведски патриоти на Рунеберг. Конкретн ият повод е статията на Захари Стоянов „Български въстанници”, които сами са посегнали на живота си от 1881г.
Названието епопея посочва жанра-голямо епическо произведение, посветено на преломен момент от миналото , свещено национално предание. Постигнато е метафорично внушение- образите са мономентални (големи, силни, непоклатими). Отразени са величави събития. Вазов сътворява национален „Пантеон” на безсмъртието.
Поетът съзнателно търси дистанция минало- настояще, не като отдалеченост от времето, а като разминаване на идеалите и подмяна на ценностите. В цикъла „Епопея на забравените” най-често се среща синтез между ода и поема. Някои от творбите носят белезите на баладата.
Обект на възхвала са изключителните личности- будители, мъченици, апостоли, пророци. Образите са очертани в едът план , романтично извисени, героически идеализирани. Представени са в драматичен момент между живота и смъртта. Изправени са пред съдбовни нравствено-епични проблеми. Сближава ги любовта към родината- това е техният морал, както и тяхната собствена изключителност. Надрасли са времето си, титани на дух, мисъл и слово.