„Епопея на забравените” от Иван Вазов - обща характеристика

Социалната задача  на творбата е  чрез възраждане  на спомена за  най- светлите  личности и събития  в историята ни  да се  представят  духовните имерения  на нравствеността, духовният ръст  на н

Социалната задача  на творбата е  чрез възраждане  на спомена за  най- светлите  личности и събития  в историята ни  да се  представят  духовните имерения  на нравствеността, духовният ръст  на нацията и да ги противопостави на времето, в което „кумирите” заменят „ идеалите”.

Подвигът за създаването  на цикъла е  разочарованието  на Вазов от  следосвобожденската  действителност. Идеята  за създаването  е провокирана  от цикъла на  оди за шведски  патриоти на Рунеберг. Конкретн ият повод е статията на Захари Стоянов „Български въстанници”, които сами са посегнали на живота си от 1881г.

Названието епопея  посочва жанра-голямо  епическо произведение, посветено на преломен  момент от миналото , свещено национално предание. Постигнато е метафорично внушение- образите са мономентални (големи, силни, непоклатими). Отразени са величави събития. Вазов сътворява национален „Пантеон” на безсмъртието.

Поетът съзнателно  търси дистанция  минало- настояще, не  като отдалеченост от времето, а като разминаване на идеалите и подмяна на ценностите. В цикъла „Епопея на забравените” най-често се среща синтез между ода и поема. Някои от творбите носят белезите на баладата.

Обект на възхвала  са изключителните  личности- будители, мъченици, апостоли, пророци. Образите са очертани в едът план , романтично извисени, героически идеализирани. Представени са в драматичен момент между живота и смъртта. Изправени са пред съдбовни нравствено-епични проблеми. Сближава ги любовта към родината- това е техният морал, както и тяхната собствена изключителност. Надрасли са времето си, титани на дух, мисъл и слово. Автор: Албена Иванова