Разказът е публикуван в сборника „Видено и чуто” през 1901го. Социалната задача на Вазов е да слее органично възторга от предосвобожденската епоха и разочарованието от следосвобожденската.
В творбата се открояват два пласта: романтико-патриотичен (свързан с радостта от свободата и възхвалата на прогреса); критико-реалистичен (разкрива обществените недъзи на новото време).
Действието се развива ма границата между две епохи; в затънтено селце , място изолирано , затворено, далеч от политическото и социално пространство на нова България.
Опозицията „гледане- виждане”-Вазов използва парадокса виждащ слепец. В началото на разказа слепотата е символ на умиране, с очите сякаш умира духовната същност на човека. Оказва се обаче, че слепотата е дарба, защото героят „вижда”- прозира неща недостъпни за зрящите простосмъртни. Във втората част на разказа слепотата вече се тълкува като рпераждане.
Дядо Йоцо е главен изразителн на патриотичната тенденция. Въплъщава морала на възрожденския българин. Той е противопоставне на останалите , които са безлични , бездейни, превъзхожда ги ,защото е прост, но буден.
Героят живее в епохата на „безвремие”. Той е питащ човек , любознателен, активен , възторжен. Желае да познае свободата, дая разбере, да види „нейния образ”. Не му са чужди удовлението, възторгът, емоционалното отношение към всичко, което се случва в нова България. Затова героят умира на високото място, което е символ на духовност, на високи идеали, на българското.
Глаголът „виждам” в текста е свързан с България, с бъдещето и достойнствата на новото време. Глаголът „гледам” е свързан с безразличието и с недъзите на новот време. Само слепият дядо Йоцо може да се зарадва на тази действителност, защото не я вижда, а просто си създава идеала, представа за нея (кулминация на разказа- „Честит слепец”).
Автор: Албена Иванова
В творбата се открояват два пласта: романтико-патриотичен (свързан с радостта от свободата и възхвалата на прогреса); критико-реалистичен (разкрива обществените недъзи на новото време).
Действието се развива ма границата между две епохи; в затънтено селце , място изолирано , затворено, далеч от политическото и социално пространство на нова България.
Опозицията „гледане- виждане”-Вазов използва парадокса виждащ слепец. В началото на разказа слепотата е символ на умиране, с очите сякаш умира духовната същност на човека. Оказва се обаче, че слепотата е дарба, защото героят „вижда”- прозира неща недостъпни за зрящите простосмъртни. Във втората част на разказа слепотата вече се тълкува като рпераждане.
Дядо Йоцо е главен изразителн на патриотичната тенденция. Въплъщава морала на възрожденския българин. Той е противопоставне на останалите , които са безлични , бездейни, превъзхожда ги ,защото е прост, но буден.
Героят живее в епохата на „безвремие”. Той е питащ човек , любознателен, активен , възторжен. Желае да познае свободата, дая разбере, да види „нейния образ”. Не му са чужди удовлението, възторгът, емоционалното отношение към всичко, което се случва в нова България. Затова героят умира на високото място, което е символ на духовност, на високи идеали, на българското.
Глаголът „виждам” в текста е свързан с България, с бъдещето и достойнствата на новото време. Глаголът „гледам” е свързан с безразличието и с недъзите на новот време. Само слепият дядо Йоцо може да се зарадва на тази действителност, защото не я вижда, а просто си създава идеала, представа за нея (кулминация на разказа- „Честит слепец”).