„Дядо Йоцо гледа” - да гледаш и да виждаш българското (Иван Вазов)

Разказът  е публикуван в  сборника „Видено  и чуто” през 1901го. Социалната задача на Вазов е да слее органично възторга от предосвобожденската  епоха и разочарованието  от следосвобожденската.   &nbs

Разказът  е публикуван в  сборника „Видено  и чуто” през 1901го. Социалната задача на Вазов е да слее органично възторга от предосвобожденската  епоха и разочарованието  от следосвобожденската.

    В творбата се открояват два пласта: романтико-патриотичен (свързан с радостта от свободата и възхвалата на прогреса); критико-реалистичен (разкрива обществените недъзи на новото време).

   Действието се  развива ма границата  между две епохи;  в затънтено селце , място изолирано , затворено, далеч от политическото и социално пространство на нова България.

  Опозицията „гледане- виждане”-Вазов използва  парадокса виждащ  слепец. В началото  на разказа слепотата   е символ на  умиране, с очите  сякаш умира духовната същност на човека. Оказва се обаче, че слепотата е дарба, защото героят „вижда”- прозира неща недостъпни за зрящите простосмъртни. Във втората част на разказа слепотата вече се тълкува като рпераждане.

   Дядо Йоцо е  главен изразителн  на патриотичната  тенденция. Въплъщава  морала на възрожденския  българин. Той е  противопоставне  на останалите , които  са безлични , бездейни, превъзхожда ги ,защото е прост, но буден.

   Героят живее в  епохата на „безвремие”. Той е питащ човек , любознателен, активен , възторжен. Желае да познае свободата, дая разбере, да види „нейния образ”. Не му са чужди удовлението, възторгът, емоционалното отношение към всичко, което се случва в нова България. Затова героят умира на високото място, което е символ на духовност, на високи идеали, на българското.

   Глаголът „виждам”  в текста е свързан  с България, с бъдещето  и достойнствата  на новото време.  Глаголът „гледам”  е свързан с  безразличието и  с недъзите на  новот време. Само  слепият дядо Йоцо може да се зарадва на тази действителност, защото не я вижда, а просто си създава идеала, представа за нея (кулминация на разказа- „Честит слепец”).  Автор: Албена Иванова