Повестта „Чичовци” остава встрани от героично-патриотичнаталиния на изображение на недалечното минало. Тя не разкрива върховите изяви на националния характер, не изгражда примери за подражание. Повестта хвърля светлина върху делника на българина от годините на робството , изпълнен седнообразие и изостаналост.
Светът на чичовците се изчерпва със затвореното географско и духовно пространство на малкия провинциален град. Вазов се отнася снизходително- иронично с този свят, който възприема едновременно като роден- близък и нежелан в пародийният му вид. Чичовците живеят в робска действителност и носят робско съзнание. Любопити са да знаят какво се случва, но нямат желание да участват. Те са дребнави , понякога жалки, изостанали, смешни , ограничени, но същото време жизнелюбиви, простодушни, по детски наивни.
Страхът е определяща черта на Вазовите герои. Той е в основата на робското им самосъзнание и им пречи да заживеят истински с новото. Дълбоко е вкоренено усещането за непроменливост и консерватизъм. Те се интересуват от политика, просвета, граматика, но дотолкова, че да направят впечатление на околните. Разговорите им обикновено са безмислени и не засягат важни теми от обществения живот. Техният хоризонт е максимално стеснен , мисленето им-ограничено и посредствено. За чичовците общественият живот е от голямо значение, защото човекът на Възраждането има нужда от общността, за да изявява и утвърждава себе си. В малкия град този живот е съсредоточен в Джаковото кафене; църквата и местността. Предмет да обсъждане е всичко, което се случва в града. Кавгата между Варлаам Копринарката и Иван Селямсъзъм зарежда повестта с много колорит и искрен хумор и разкрива жизнелюбивия дух на българина, но в духовната му ограниченост. Също жаждата му за познание, но и неговата неодученост и наивност- разговорите за войните на Русия. Мястото на Йотата.
Свободата е нова идея за ограниченото съзнание на Чичовците, но тя не в състояние да заличи вековния страх в поробителя. Тя е нова надежда за бъдещето, но саможертвата в иметона свободата е чуждаза Чичовците.
Ораторското слово на г-н Фратюпроизнесено с много жар е пародия на речта на Странджата. Целта му е да направи впечатление на пийналите си съграждани ,но щом се появява амбашията ,се връща принизяващия страх и робското малодушие.
Характерна черта на Чичовците е тяхната двойнственост. Тя е формирана в условията на робството. Чичовците искат да се представят за нещо, което в действителност не са. Много често това ги прави жалки и недостойни, колебливи и нерешителни, без ясна позиция,пасивни. Страхът ги кара да показват едно лице пред близките си и друго пред чуждите. Чувството за самосъхранение е много по-силно от каквито и да било обществени задачи. Затова не следва ясни и определени принципи и идеали. Типичен пример за хамелеон с Хаджи Смион. Героите на повестта не са способни да поемат отговорност за действията си. Най-малката опасност ги връща към благоразумно примирение. Ччиовците не са способни да се променят.Чувстват се удобно в двойнствените измерения на своя живот , а това преидизвиква Вазовата ирония. Двойнствеността събира героите в общество,а страхът ги разделя.
Малкият и ограничен свят на Чичовиците, възрожденските идеали, патриотичните идеи са чужди и далечни. Те са преобърнати, както героичността и жертвеността.
Без да се горее с тези герои , Вазов ги представя в истинския им облик- с дребните и по-сериозни недостатъци, но и жизнеустойчивостта, съхранила ги в епохата на робството.
Автор: Албена Иванова
Светът на чичовците се изчерпва със затвореното географско и духовно пространство на малкия провинциален град. Вазов се отнася снизходително- иронично с този свят, който възприема едновременно като роден- близък и нежелан в пародийният му вид. Чичовците живеят в робска действителност и носят робско съзнание. Любопити са да знаят какво се случва, но нямат желание да участват. Те са дребнави , понякога жалки, изостанали, смешни , ограничени, но същото време жизнелюбиви, простодушни, по детски наивни.
Страхът е определяща черта на Вазовите герои. Той е в основата на робското им самосъзнание и им пречи да заживеят истински с новото. Дълбоко е вкоренено усещането за непроменливост и консерватизъм. Те се интересуват от политика, просвета, граматика, но дотолкова, че да направят впечатление на околните. Разговорите им обикновено са безмислени и не засягат важни теми от обществения живот. Техният хоризонт е максимално стеснен , мисленето им-ограничено и посредствено. За чичовците общественият живот е от голямо значение, защото човекът на Възраждането има нужда от общността, за да изявява и утвърждава себе си. В малкия град този живот е съсредоточен в Джаковото кафене; църквата и местността. Предмет да обсъждане е всичко, което се случва в града. Кавгата между Варлаам Копринарката и Иван Селямсъзъм зарежда повестта с много колорит и искрен хумор и разкрива жизнелюбивия дух на българина, но в духовната му ограниченост. Също жаждата му за познание, но и неговата неодученост и наивност- разговорите за войните на Русия. Мястото на Йотата.
Свободата е нова идея за ограниченото съзнание на Чичовците, но тя не в състояние да заличи вековния страх в поробителя. Тя е нова надежда за бъдещето, но саможертвата в иметона свободата е чуждаза Чичовците.
Ораторското слово на г-н Фратюпроизнесено с много жар е пародия на речта на Странджата. Целта му е да направи впечатление на пийналите си съграждани ,но щом се появява амбашията ,се връща принизяващия страх и робското малодушие.
Характерна черта на Чичовците е тяхната двойнственост. Тя е формирана в условията на робството. Чичовците искат да се представят за нещо, което в действителност не са. Много често това ги прави жалки и недостойни, колебливи и нерешителни, без ясна позиция,пасивни. Страхът ги кара да показват едно лице пред близките си и друго пред чуждите. Чувството за самосъхранение е много по-силно от каквито и да било обществени задачи. Затова не следва ясни и определени принципи и идеали. Типичен пример за хамелеон с Хаджи Смион. Героите на повестта не са способни да поемат отговорност за действията си. Най-малката опасност ги връща към благоразумно примирение. Ччиовците не са способни да се променят.Чувстват се удобно в двойнствените измерения на своя живот , а това преидизвиква Вазовата ирония. Двойнствеността събира героите в общество,а страхът ги разделя.
Малкият и ограничен свят на Чичовиците, възрожденските идеали, патриотичните идеи са чужди и далечни. Те са преобърнати, както героичността и жертвеността.
Без да се горее с тези герои , Вазов ги представя в истинския им облик- с дребните и по-сериозни недостатъци, но и жизнеустойчивостта, съхранила ги в епохата на робството.