В „Майце си” е въведен мотивът за дома, за семейно- родното като възможност за утеха и спасение. Мотивът за скитничеството съудържа в себе си други три мотива- за тръгването , пътуването и завръщането.
„На прощаване”; „Странник”- лирическият герой припомня началото на пътуването, но се съсредоточава върху мига на завръщането. Достойното завръщане е свързано с копнежа за майчина прегръдка, за сливането с родното. В „Странник” то е завръщане на примирения , на роба. Това не привлича Ботев и отношението му граничи със сарказъм.
Домът е мястото, където се възпитава юнаци. Там героят е получил своето „сърце мъжко, юнашко”. Домът е мястото на падението на паметта,тъй като този дом е осквернен от поробителя.Ботевият герой се превръща в абсолютния, вечния бездомник.
Единствено в стихотворението „Странник” героят гради нов дом , създава ново семейство, но това не е домът, за който би живял или би умрял.
В елегията „Обесването на Васил Левски” домът изчезва напълно като точка в пространството, която би могла да се противопостави на световния хаос. Разрушеният дом , нарушеният порядък превръщат света в пусто, мъртво бяло поле, по което се носят само подгонени от зимния вятър тръни. Единственият отломък от разрушения дом е гредата, на която е окачено бесилото, на него виси мъртвият син, който няма да построи дом и няма да продължи живота си.
Идеалният Ботев човек е пътуващият към идеала, който открива себе си и смиъсла на живота си в следването на мечтата. Духът на Ботев (и духъ на Левски) не биха се задоволили със завръщането към спокойствието на битието, на обикновеното човешко ежедневие, към еснавското благополучие, към сигурността на материалното. Ботев пожелава да остане там , в онова необикновено пространство, което съхранява устрема към идеала, дава хоризонта на мечтата, превръща смъртта в живот.
Автор: Албена Иванова
„На прощаване”; „Странник”- лирическият герой припомня началото на пътуването, но се съсредоточава върху мига на завръщането. Достойното завръщане е свързано с копнежа за майчина прегръдка, за сливането с родното. В „Странник” то е завръщане на примирения , на роба. Това не привлича Ботев и отношението му граничи със сарказъм.
Домът е мястото, където се възпитава юнаци. Там героят е получил своето „сърце мъжко, юнашко”. Домът е мястото на падението на паметта,тъй като този дом е осквернен от поробителя.Ботевият герой се превръща в абсолютния, вечния бездомник.
Единствено в стихотворението „Странник” героят гради нов дом , създава ново семейство, но това не е домът, за който би живял или би умрял.
В елегията „Обесването на Васил Левски” домът изчезва напълно като точка в пространството, която би могла да се противопостави на световния хаос. Разрушеният дом , нарушеният порядък превръщат света в пусто, мъртво бяло поле, по което се носят само подгонени от зимния вятър тръни. Единственият отломък от разрушения дом е гредата, на която е окачено бесилото, на него виси мъртвият син, който няма да построи дом и няма да продължи живота си.
Идеалният Ботев човек е пътуващият към идеала, който открива себе си и смиъсла на живота си в следването на мечтата. Духът на Ботев (и духъ на Левски) не биха се задоволили със завръщането към спокойствието на битието, на обикновеното човешко ежедневие, към еснавското благополучие, към сигурността на материалното. Ботев пожелава да остане там , в онова необикновено пространство, което съхранява устрема към идеала, дава хоризонта на мечтата, превръща смъртта в живот.