„Елегия”е първата Ботева творба, в която водеща е темата за робската участ на народа, за духовната и физическа мъртвина в националното и нравствено битие на българина. Робството е зло,
защото поразява вековни, духовни ценности.Превръща човека в роб, отнема паметта му за родова чест и история. Унищожава го физически, изражда волята му за свобода.
Ботев не спазва ограниченията на жанра. От една страна стихотворението може да се възприеме като творба за печално настроение и наситена с тъжни чувства (елегия).
В същото време обаче лирическият човек гневно и болезнено адресира неотложни и настойчиви въпроси, които изискват конкретен отговор. Изобличението на физическо и духовно примиренчество е свързано с жанра на сатирата.
Стихотворението е отпечатано във вестник „Свобода”- 1870г.Героят се обръща от обобщения образ на народа (сингуларизацията). Композиционната структура на творбата се основава на метафорично-образността , която определя симетрията в стихотворението. Първите две строфи изграждат образа на народните насилници, третата и четвъртата на изтерзания народ, а последната е адресирата към братята по идеали-революционерите, които трябва да съпреживеят страданието на своя народ.
Проблемът за робството като вечно страдание-метафората „робска люлка” събужда представата за продължителност и приспивност. Повторението на повелителната форма „кажи” и прекия въпрос „кои” е свързано с градацията от риторични въпроси- расте силата на гнева. Характеристиката на поробителите ги определя социално, а не расово.
Автор: Албена Иванова
защото поразява вековни, духовни ценности.Превръща човека в роб, отнема паметта му за родова чест и история. Унищожава го физически, изражда волята му за свобода.
Ботев не спазва ограниченията на жанра. От една страна стихотворението може да се възприеме като творба за печално настроение и наситена с тъжни чувства (елегия).
В същото време обаче лирическият човек гневно и болезнено адресира неотложни и настойчиви въпроси, които изискват конкретен отговор. Изобличението на физическо и духовно примиренчество е свързано с жанра на сатирата.
Стихотворението е отпечатано във вестник „Свобода”- 1870г.Героят се обръща от обобщения образ на народа (сингуларизацията). Композиционната структура на творбата се основава на метафорично-образността , която определя симетрията в стихотворението. Първите две строфи изграждат образа на народните насилници, третата и четвъртата на изтерзания народ, а последната е адресирата към братята по идеали-революционерите, които трябва да съпреживеят страданието на своя народ.
Проблемът за робството като вечно страдание-метафората „робска люлка” събужда представата за продължителност и приспивност. Повторението на повелителната форма „кажи” и прекия въпрос „кои” е свързано с градацията от риторични въпроси- расте силата на гнева. Характеристиката на поробителите ги определя социално, а не расово.