„Елегия” - стихотворение за физическа и духовна „смърт” на народа (Христо Ботев)

„Елегия”е първата Ботева творба, в която водеща е темата за робската участ на народа, за духовната и физическа мъртвина в националното и нравствено битие на българина. Робството е зло, защото  поразява вековни, духовни  ценно

„Елегия”е първата Ботева творба, в която водеща е темата за робската участ на народа, за духовната и физическа мъртвина в националното и нравствено битие на българина. Робството е зло,

защото  поразява вековни, духовни  ценности.Превръща човека в роб, отнема паметта  му за родова чест и  история. Унищожава  го физически, изражда  волята му за свобода.

   Ботев не спазва  ограниченията на  жанра. От една  страна стихотворението  може да се възприеме като творба за печално настроение и наситена с тъжни чувства (елегия).

   В същото време обаче лирическият човек гневно и болезнено адресира неотложни и настойчиви въпроси, които изискват конкретен отговор. Изобличението на физическо и духовно примиренчество е свързано с жанра на сатирата.

   Стихотворението  е отпечатано във  вестник „Свобода”- 1870г.Героят  се обръща от  обобщения образ на народа (сингуларизацията). Композиционната структура на творбата се основава на метафорично-образността , която определя симетрията в стихотворението. Първите две строфи изграждат образа на народните насилници, третата и четвъртата на изтерзания народ, а последната е адресирата към братята по идеали-революционерите, които трябва да съпреживеят страданието на своя народ.

   Проблемът за робството  като вечно страдание-метафората  „робска люлка”  събужда представата  за продължителност  и приспивност.  Повторението на  повелителната форма  „кажи” и прекия  въпрос „кои”  е свързано с  градацията от риторични въпроси- расте силата на гнева. Характеристиката на поробителите ги определя социално, а не расово. Автор: Албена Иванова