Гневът на  древногръцкият герой Ахил е  описън в първата глава на  Омировата поема „Илиада“.Той  е предизвикън от спора му  с Агамемнон, ръководител на  ахейците, прераснал в свада и  връжда.

Повод за  спора е незачитането на молбата  на Хрис към Агамемнон да  му върне,срещу богат откуп,заграбената  като военна плячка,дъщеря.Дълбоко  оскърбеният Хрис моли бог  Аполон да отмъсти на ахейците.

Появилата  се чума в лагера,ахейците си  обясняват с наказанието на бог Аполон,но в последствие един от гъдателите им разкрива,че това е заради неспазената молба към Хрис.Тогава Ахил като най-смел, иска от Агамемнон да върне заложницата си на нейният баща.

В този  момент проличава алчността,незачитането  на другите и високомерието на Агамемнон.Той се съгласява да върне Хризеида да баща й, но в замяна пожелава да получи друга девойка – Бризеида, получена от Ахил като военна плячка.

Така спорът  между Ахил и Агамемнон прераства  в свада и за малко те  не влизат в кървав двубой.Ахил успява да укроти гнева си „подпомогнат“ от богинята на разума – Атина Палада.Но Ахил се заклева, че повече няма да участва в битките с троянците и предсказва, че това ще доведе до много жертви сред ахйците.

Така великолепно  с много красив и богат език, Омир описва една битова сцена, вмъквайки в човешките дела и отношения Олимпийските богове и техните поощрения и накзание за хората.
Автор: Александър Ненов