Лирическият герой в поезията на Атанас Далчев е самотен, неразбран. Страда и е отчужден от другите, намира се в свой свят, изпълнен с еднообразие. От друга страна, иска да се докосне до другите хора, да опознае себе си. Тези негови желания са отразени в най-хубавото стихотворение- приказка на Атанас Далчев, наречено „Прозорец”.
Стихотворението отразява границата между индивида и обществото, между личността и света, както и непрекъснатия стремеж на лирическия герой да отвори душата и очите си към другите. Копнее да изпита и да се докосне до неизживените моменти досега. Осъществява това свое желание, пътувайки в един вълшебен свят, изпълнен с красота и хармония.
Заглавието насочва към границата между познатия и непознатия свят за лирическия герой. Прозорецът- прозрачна преграда между вътрешния свят на личността и чуждия свят навън.
В началото на стихотворението е отразен този непознат свят, чието пространство е широко, докато това на лирическия герой е малко,тясно:
Ето нашето зимно стъкло.
То не е , то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора от сребро.
Героят преминава в един вълшебен свят, илюзорен свят, чрез който успява да избегне реалността, самотата.
Въведени са образите на братчето и сестричето. Те са най-близките му роднини. Млади са, невинни. Носят добротата в себе си. Осъществяват връзката на лирическия Аз с този приказен свят на спокойствие. Те са тръгнали по пътя на себепознаването. Търсят и копнеят за един добър свят, изпълнен със светлина. „Вървят върху сребърен път”, който е чист и невинен като тях самите. Цветовете, преплетени в стиховете на Далчев, се сливат със същността на децата.
Братчето и сестричето са силни, безстрашни в този свят. В него няма и не съществува злото. Сливат се с красотата на природата, която е спокойа, „сребърна бяла гора”. Усеща се хармонията и силата на вълшебството, чрез които лирическият герой преоткрива доброто в себе си, изживява мечтите си, които не би могъл да осъществи в реалния си свят:
Там е само въ;шебстната птица
с лъчезарните златни пера;
мойто братче и мойта сестра
нея търсят от цяла седмица.
Въведеният образ-символ „вълшебна птица”, спомага за осъществяването на полета на персонажите. Полет към истинското, към красивото, към свободата. Тя „с лъчезарните златни пера” ги огрява и им дава сили, дарява ги със светлината на вълшебния свят.
В края на стихотворението Атанас Далчев е вплел в стиховете си числото седем. Това е Божествено, свещено число. Героите са извисени.
Идва моментът, когато вълшебният свят и полетът на лирическия Аз „на капки сребро се разтапят”. Всичко изчезва и отново „изникват къщата и изплува познатият път”. Героят осъзнава, че магическото не е реалност. Той се връща в стария студен свят. Но е радостен, че макар и за кратко е успял да се докосне до неизживените неща в живота. Преоткрил е и себе си, станал е по-добър, по-силен и с отворени обятия към света. Преодолял е лошите мисли, съпровождащи го в реалния живот, както самотата и тъгата си.
Човекът в творчеството на Далчев е единство на тленна плът и същност . Това го обрича да се променя , да се движи , дазавяхва и да се възражда. В стихотворението „Прозорец” лирическият герой извървява пътя на себепознанието и успява да изживее неживения живот.
Автор: Албена Иванова
Стихотворението отразява границата между индивида и обществото, между личността и света, както и непрекъснатия стремеж на лирическия герой да отвори душата и очите си към другите. Копнее да изпита и да се докосне до неизживените моменти досега. Осъществява това свое желание, пътувайки в един вълшебен свят, изпълнен с красота и хармония.
Заглавието насочва към границата между познатия и непознатия свят за лирическия герой. Прозорецът- прозрачна преграда между вътрешния свят на личността и чуждия свят навън.
В началото на стихотворението е отразен този непознат свят, чието пространство е широко, докато това на лирическия герой е малко,тясно:
Ето нашето зимно стъкло.
То не е , то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора от сребро.
Героят преминава в един вълшебен свят, илюзорен свят, чрез който успява да избегне реалността, самотата.
Въведени са образите на братчето и сестричето. Те са най-близките му роднини. Млади са, невинни. Носят добротата в себе си. Осъществяват връзката на лирическия Аз с този приказен свят на спокойствие. Те са тръгнали по пътя на себепознаването. Търсят и копнеят за един добър свят, изпълнен със светлина. „Вървят върху сребърен път”, който е чист и невинен като тях самите. Цветовете, преплетени в стиховете на Далчев, се сливат със същността на децата.
Братчето и сестричето са силни, безстрашни в този свят. В него няма и не съществува злото. Сливат се с красотата на природата, която е спокойа, „сребърна бяла гора”. Усеща се хармонията и силата на вълшебството, чрез които лирическият герой преоткрива доброто в себе си, изживява мечтите си, които не би могъл да осъществи в реалния си свят:
Там е само въ;шебстната птица
с лъчезарните златни пера;
мойто братче и мойта сестра
нея търсят от цяла седмица.
Въведеният образ-символ „вълшебна птица”, спомага за осъществяването на полета на персонажите. Полет към истинското, към красивото, към свободата. Тя „с лъчезарните златни пера” ги огрява и им дава сили, дарява ги със светлината на вълшебния свят.
В края на стихотворението Атанас Далчев е вплел в стиховете си числото седем. Това е Божествено, свещено число. Героите са извисени.
Идва моментът, когато вълшебният свят и полетът на лирическия Аз „на капки сребро се разтапят”. Всичко изчезва и отново „изникват къщата и изплува познатият път”. Героят осъзнава, че магическото не е реалност. Той се връща в стария студен свят. Но е радостен, че макар и за кратко е успял да се докосне до неизживените неща в живота. Преоткрил е и себе си, станал е по-добър, по-силен и с отворени обятия към света. Преодолял е лошите мисли, съпровождащи го в реалния живот, както самотата и тъгата си.
Човекът в творчеството на Далчев е единство на тленна плът и същност . Това го обрича да се променя , да се движи , дазавяхва и да се възражда. В стихотворението „Прозорец” лирическият герой извървява пътя на себепознанието и успява да изживее неживения живот.