Алтернативите на неживения живот („Прозорец”, Атанас Далчев)

Лирическият герой в поезията на Атанас Далчев е самотен, неразбран. Страда и е отчужден от другите, намира се в свой свят, изпълнен с еднообразие. От друга страна, иска да се докосне до другите хора, да опознае себе си. Тези негови желания са отразен

Лирическият герой в поезията на Атанас Далчев е самотен, неразбран. Страда и е отчужден от другите, намира се в свой свят, изпълнен с еднообразие. От друга страна, иска да се докосне до другите хора, да опознае себе си. Тези негови желания са отразени в най-хубавото стихотворение- приказка на Атанас Далчев, наречено „Прозорец”.

Стихотворението  отразява границата  между индивида  и обществото, между  личността и света,  както и непрекъснатия стремеж на лирическия герой да отвори душата и очите си към другите. Копнее да изпита и да се докосне до неизживените моменти досега. Осъществява това свое желание, пътувайки в един вълшебен свят, изпълнен с красота и хармония.

Заглавието насочва към границата между познатия и непознатия свят за лирическия герой. Прозорецът- прозрачна преграда между вътрешния свят на личността и чуждия свят навън.

В началото на стихотворението е отразен този непознат свят, чието пространство е широко, докато това на лирическия герой е малко,тясно:

Ето нашето зимно стъкло.
То не е , то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора от сребро.

Героят преминава в един вълшебен свят, илюзорен свят, чрез който успява да избегне реалността, самотата.

Въведени са образите на братчето и сестричето. Те са най-близките му роднини. Млади са, невинни. Носят добротата в себе си. Осъществяват връзката на лирическия Аз с този приказен свят на спокойствие. Те са тръгнали по пътя на себепознаването. Търсят и копнеят за един добър свят, изпълнен със светлина. „Вървят върху сребърен път”, който е чист и невинен като тях самите. Цветовете, преплетени в стиховете на Далчев, се сливат със същността на децата.

Братчето и сестричето са силни, безстрашни в този свят.  В него няма и не съществува злото. Сливат се с красотата на природата, която е спокойа, „сребърна бяла гора”. Усеща се хармонията и силата на вълшебството, чрез които лирическият герой преоткрива доброто в себе си, изживява мечтите си, които не би могъл да осъществи в реалния си свят:

Там е само въ;шебстната птица
с лъчезарните златни пера;
мойто братче и мойта сестра
нея търсят от цяла седмица.

Въведеният образ-символ „вълшебна птица”, спомага за осъществяването на полета на персонажите. Полет към истинското, към красивото, към свободата. Тя „с лъчезарните златни пера” ги  огрява и им дава сили, дарява ги със светлината на вълшебния свят.

В края на стихотворението Атанас Далчев е вплел в стиховете си числото седем. Това е Божествено, свещено число. Героите са извисени.

Идва моментът, когато  вълшебният свят  и полетът на  лирическия Аз  „на капки сребро  се разтапят”.  Всичко изчезва  и отново „изникват  къщата и изплува познатият път”. Героят осъзнава, че магическото не е реалност. Той се връща в стария студен свят. Но е радостен, че макар и за кратко е успял да се докосне до неизживените неща в живота. Преоткрил е и себе си, станал е по-добър, по-силен и с отворени обятия към света. Преодолял е лошите мисли, съпровождащи го в реалния живот, както самотата и тъгата си.

Човекът в творчеството  на Далчев е  единство на тленна  плът и същност  . Това го обрича  да се променя  , да се движи  , дазавяхва и да се възражда. В стихотворението „Прозорец” лирическият герой извървява пътя на себепознанието и успява да изживее неживения живот.   Автор: Албена Иванова