В творчеството на Христо Смирненски се забелязват най-здравите, най-дълбоките връзки между настоящето и миналото в нашата литература. Притчата „Приказка за стълбата” е творбата му, която е написана за всички хора във всички страни по всяко едно време. В нея се показва една истина, жестока, но правдива,а именно ,че човешката природа не непостоянна в своите убеждения.
В „Приказка за стълбата” Христо Смирненски въвежда един нов образ- Дявола. Този драматичен образ винаги въвлича в изкушение хората, които искат да сторят нещо. В тази творба се обезличава една такава човешка личност, която се бори за щастието и добруването на своите събратя. За съжаление той изгубва най-важното нещо за всеки човек, а именно, същността си. Дяволът открадва от него точно онези ценности, които го правят борец за правда и той загубва себе си. Изкачвайки се по стълбата, за да стигне до върха и да отмъсти на „тия принцове и князе”, които карат събратята му да „стенат по зловещо от декемврийски виелици”, младият момък изгубва разума си и остава един нищожен „принц”.
Творбата започва с мото посветено на тези, които са заменили съвестта си за спокоен и безгрижен живот. Лишени от нея, те най-бързо биха заявили: „Това не се отнася до мене.”
Младият момък, тръгнал да изкачва „висока стълба от бял мрамор с розови жилки”, за да отмъсти „зарад братятя” си, оставя всичко ценно, което притецава, в ръцете на Дявола.
Неговият поглед е отправен към „сивите тълпи на мизерията” и виждайки пак жалното стенене на хората, желанието му за мъст нараства. Той е описан не толкова като истински човек, а по-скоро като статуя в статичен вид.
Думата тълпа в творчеството на Смирненски е синоним на маса, народ. Тя отразява това множество, което е подложено на страдание толкова мноог време. В творбата са представени точни тези, които най-много дтрадат от потисничеството и са най-безпомощни. Това показва колко тежък е животът им и как всеки ден е мъчение за тях: „Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротски, сини като метличина очи.”
Жълтият цвят и сивото символизират мъката, надвиснала над хората. Образът и същността на младия момък не са представени изцяло. Той е един „плебей по рождение и всички дриплъовци” са му братя. Откроено е отношението му към живота: „О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, ВИЕ ТАМ ГОРЕ, ВИЕ...”
Идва момент, в който опиянен от изкушението на Дявола, момъкът губи слуха си. От тази първа своя стъпка нагоре по стълбата той започва да губи същността си, своите ценности. В желанието си и готовността да дари всичко, което може, момъкът забравя себе си, достойнството си. Дори не чува вече стенанията на събратята си, а точно обратното. Те са се превърнали във весели песни и смях.
При следващото стъпало Дявола иска очите на смелия момък, който в началото се противопоставя , но след това се разколебава. Без да разбере как се обезличава и как загубва своето Аз, изкачвайки се по стълбата, героят пропада духовно.
„Дарявайки” тези ценни очи, а които виждал „голите кървави меса” на събратята си, неговото падение става все по-силно. Съзира си, „обкичени с чудно алени рози!”
Обезличаването на героя е отразено в най-голяма степен и сила, в момента когато той остава без сърце и памет- възходяща градация. Изкачил се там на високото, където са всички, на които трябва да отмъсти, на лицето му „грейна усмивка”. Момъкът забравя за истинското, забравя за какво се е изкачил и за какво е продал слуха си, очите си, сърцето си и паметта си. Дори юмруците му, стиснати досега, готови за мъст, се „отпуснаха”; „нито мускул не трепна на лицето му”, „проклинаше сивата дрипава тълпа”.
Той вече няма същност, няма нищо в него. Остава един труп на „принц”, бил е някога смел и всеотдаен момък със смело сърце, забравил себе си.
Творбата на Христо Смирненски „Приказка за стълбата” отразява човешкото обезличаване , загубата на Аза . Показва и кара читателя да направи своя извод, чрез който да разбере,че на света има качества и ценности у човека, които не трябва да се „прадават”.
Автор: Албена Иванова
В „Приказка за стълбата” Христо Смирненски въвежда един нов образ- Дявола. Този драматичен образ винаги въвлича в изкушение хората, които искат да сторят нещо. В тази творба се обезличава една такава човешка личност, която се бори за щастието и добруването на своите събратя. За съжаление той изгубва най-важното нещо за всеки човек, а именно, същността си. Дяволът открадва от него точно онези ценности, които го правят борец за правда и той загубва себе си. Изкачвайки се по стълбата, за да стигне до върха и да отмъсти на „тия принцове и князе”, които карат събратята му да „стенат по зловещо от декемврийски виелици”, младият момък изгубва разума си и остава един нищожен „принц”.
Творбата започва с мото посветено на тези, които са заменили съвестта си за спокоен и безгрижен живот. Лишени от нея, те най-бързо биха заявили: „Това не се отнася до мене.”
Младият момък, тръгнал да изкачва „висока стълба от бял мрамор с розови жилки”, за да отмъсти „зарад братятя” си, оставя всичко ценно, което притецава, в ръцете на Дявола.
Неговият поглед е отправен към „сивите тълпи на мизерията” и виждайки пак жалното стенене на хората, желанието му за мъст нараства. Той е описан не толкова като истински човек, а по-скоро като статуя в статичен вид.
Думата тълпа в творчеството на Смирненски е синоним на маса, народ. Тя отразява това множество, което е подложено на страдание толкова мноог време. В творбата са представени точни тези, които най-много дтрадат от потисничеството и са най-безпомощни. Това показва колко тежък е животът им и как всеки ден е мъчение за тях: „Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротски, сини като метличина очи.”
Жълтият цвят и сивото символизират мъката, надвиснала над хората. Образът и същността на младия момък не са представени изцяло. Той е един „плебей по рождение и всички дриплъовци” са му братя. Откроено е отношението му към живота: „О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, ВИЕ ТАМ ГОРЕ, ВИЕ...”
Идва момент, в който опиянен от изкушението на Дявола, момъкът губи слуха си. От тази първа своя стъпка нагоре по стълбата той започва да губи същността си, своите ценности. В желанието си и готовността да дари всичко, което може, момъкът забравя себе си, достойнството си. Дори не чува вече стенанията на събратята си, а точно обратното. Те са се превърнали във весели песни и смях.
При следващото стъпало Дявола иска очите на смелия момък, който в началото се противопоставя , но след това се разколебава. Без да разбере как се обезличава и как загубва своето Аз, изкачвайки се по стълбата, героят пропада духовно.
„Дарявайки” тези ценни очи, а които виждал „голите кървави меса” на събратята си, неговото падение става все по-силно. Съзира си, „обкичени с чудно алени рози!”
Обезличаването на героя е отразено в най-голяма степен и сила, в момента когато той остава без сърце и памет- възходяща градация. Изкачил се там на високото, където са всички, на които трябва да отмъсти, на лицето му „грейна усмивка”. Момъкът забравя за истинското, забравя за какво се е изкачил и за какво е продал слуха си, очите си, сърцето си и паметта си. Дори юмруците му, стиснати досега, готови за мъст, се „отпуснаха”; „нито мускул не трепна на лицето му”, „проклинаше сивата дрипава тълпа”.
Той вече няма същност, няма нищо в него. Остава един труп на „принц”, бил е някога смел и всеотдаен момък със смело сърце, забравил себе си.
Творбата на Христо Смирненски „Приказка за стълбата” отразява човешкото обезличаване , загубата на Аза . Показва и кара читателя да направи своя извод, чрез който да разбере,че на света има качества и ценности у човека, които не трябва да се „прадават”.