Романът „Дон Кихот” на Сервантес - синтез на идеализация, пародия и сатира

По  заслуги и с  достойнство Мигел  де Сервантес Сааведра заема първо място  в литературата на Ренесанса, защото  най-дълбоко и  с изключителен талант е отразил духа и смисъла на своето време. С истински творчески желани

По  заслуги и с  достойнство Мигел  де Сервантес Сааведра заема първо място  в литературата на Ренесанса, защото  най-дълбоко и  с изключителен талант е отразил духа и смисъла на своето време. С истински творчески желания той е разкрил битката между ценностите в  своята епоха от поезията на хуманизма. В историята на световната литература Сервантес е известен преди всичко с романа си „Дон Кихот”. Главният герой в него е обеднелият идалго Алонсо Кехана, който е обезумял от непрестанното четене на рицарски романи.

В своята творба  авторът утвърждава  желанията, които  има един човек.  Това са изкореняването  на неправдата, доброто  да възтържествува, слото да изчезна  и всички да  се стремят към мир.

Чрез призведението  си „Дон Кихот”  Сервантес отрича  рицарските романи  като цяло. Целта  му е да покаже ,че  този вид роман  не влияе на  хората както би  трябвало, тъй като  те погубват себе  си и се загубват  в измислен свят. Този синтез на  идеализация, пародия и сатира представя на читателя различни гледни точки и всеки може да се докосе до най-близката за него.

Героят живее и  мисли неща, които  са прочетени от  книгите и вярва,  че те са истински. За него мръсните  крайпътни хотели  са рицарски замъци, ханджията-граф или херцог, слугинята- благородна дама, вятърните мелници- великани, стадото овце-две неприятелски войски.

Овладян от силното  желание да стане  странстващ рицар,  Дон Кихот се  впуска в царството  на авантюрите. Подбудите  му са съвсем  нормални за един човек. Идеализирани са желанията му да наказва злото, да изкоренява неправдата, да подпомага нещастните, да убива злосторниците. Рицарят извършва само злини и непради в желанието си за добро и щастие.

Първата „защита”  той оказва на  ратайчето, коет ое бито от господаря си. Лошото е,че след като си тръгва Дон Кихот, овчарчето е бито още  по-жестоко. Още по-голямо е осмиването, когато детето казва на идалгото, че по-голяма тежест от помощта му няма.

Делата на „рицаря”  са толкова много, колкото са чудновати и странни. С тях не само че не помага на никого, но и причинява болка на себе си. Той се тъководи от благородни подбуди, но в действителност резултатите са в един случай трагични, в други- комични или едното и другото едновременно.

Оръженосецът на  Дон Кихот го  съпровожда почти  навсякъде. Този  човек в началото  се интересува  от материалното, но впоследствие  Сервантес го представя  като един много  добър и интелигентен  човек. Санчо с  времето научава  много ценни неща  от своя господар.

Тази пародия разкрива  възможността на  човек да се  изкачи нагоре  по стълбата, а  да не слезе  надолу. Затова са  необходими голяма  воля, добро чувство  и желание. Дон Кихот не е само печален исмешен и не трябва да го разглеждаме само и единствено като такъв. Той притежава качества, които предизвикват възхищение и уважение. Каквито и да са подбудите му, никой не мже да отрече неговия идеализъм. Напълно се себераздава, без да очаква някаква награда. Когато ижда затворниците, оковани във вериги, които за него са символ на робството, Дон Кихот възкликва: „Как тези хора могат да бъдат оковани не по своя воля,а подчинявайки се на насилие? Моят дълг ми повелява да въстана против насилието и да помагам на нещастните.”

Дон Кихот притежава  качества като  безстрашие, благородност и всеотдайност. Незабравими са дълбокочовешките съвети, които дава на своя оръженосец , когато по силата на една жестока шега, простият селянин става губернатор за кратко време: „Гордей се, Санчо, със скромността на своя произход и не се срамувай да казваш, че си селянин. Когато другите видят, че не се червиш от срам, никой няма да те осмее.”

Тук говори самият  Сервантес , който  чрезсловата на  своя герой изказва  отношението си  към личността.

От думите на  рицаря на печалния  образ лъха обич към хората и уважение към техните способности. За героя един човек трябва да се цени по добрини, а не по произхода му.

В своето произведение  Мигел де Сервантес  Сааведра  се проявява едновременно като голям сатирик и велик хуманист, който воюва за утвърждаване на човешкото достойнство. Смъртта на ДОн Кихот е прекрасна възхвала на човека, който е наивен, но всичко, което е показал, го отличава като голям мъдрец и хуманист. Излекуван от своите фантастични илюзии, рицарят престава да бъде Дон Кихот де Ла Манча, а Алонсо Кехана Добрият. Автор: Албена Иванова