В „Илиада” Омир е създал една пародия на гневливостта на Ахил и един паралел на бог Хефес, който разсмива боговете с куцукането си. Във втора песен срещу върховния вожд се нахвърля с обвинения гърбавият Терсит. Обвиненията са почти същите- Агамемнон е ненаситен, обогатява се, без да е заслужил, а други търпят несгоди заради него. Одисей спира дързостта на Терсит, като го налага с жезъла си, а войниците го изпращат със смях.

Като антипод на героичността, личността на Терсит е единство на духовния свят, който се приближава към гневливостта. Героят е представен като един „кривоглед, раменете му хилави” човек. Той е недъгав и е в пълна противоположност на войните, които са силни и храбри. Типичен антигерой, хулител, знаещ само да повдига въпроси и да бунтува. Дързостта му налага най-висшето благо-единението.

Името на Терсит също го характеризира като личност- означава нахалник. Той макар ,че е един от най-низшите войни , се осмелява  да се противопостави на цар Одисей богоравен и това го прави по-различен от другите. Дори  и грозен, с гърбица ,нищо не му пречи да се бунтува по такъв необясним начин за всички.

Те не могат да разберат това, защото имат консервативно  мислене и начин на живот, който не им позволява да нарушават нормите. Не могат да приемат случилото се положително.

Във  II песен от „Илиада” Омир умело  представя образа на дръзкия  антигерой Терсит и го заставя „да млъкне веднага”.
Автор: Албена Иванова