За Пенчо Славейков изкуството е „храм”, а творецът е „жрец”- избраник и носител на божествената промисъл. Той е избран да се издигне над прозата на битието, да прозре вечните истини и да живее в сферата на идеите и духа. За поета непреходните ценности у човека са свързани с неговия творчески потенциал , а смисълът на човешкия живот е в търсенето на идеалното , на хармонията на съвършеното. Затова смъртта в неговите творби не се възприема като трагичен завършек, а като вечен живот. Специално е отношението на поема и към творчеството, защото творецът е призван, предопределен да носи своя талант и да го възприеме като своя мисия. Това е постигането на един идеален и възвишен свят. Славейков преосмисля и фолклорната ни традиция, търсейки в нея чертите на общочовешкото и вечното. Фолклорът съхранява традиционни ценности, чертите на националния ни характер. Славейков създава няколко вълнуващи битово-психологични поеми, сред които се очертава с особена яркост поемата „Ралица”. В нея са включени преплитания между фолклорната традиция и мирозрението на модерния човек. Темата на творбата, осмислена като неосъществена за Стоичко любов или като обич, подложена на изпитание за Ралица, е класическа.
Каквито и идейно- естетически паралели да са възможни , „Ралица” притежава стойност на оригинално произведение, в което за заимствани мотиви от фолклора, а образите , стилистичните и поетичните елементи са пречупени през призмата на Славейковата творческа нагласа.
Образът на Ралица е класическият образ на българката. Изпълнен е с душевно благородство и нравствена чистота, сдържано достойнство, непоколебима вярност и любов, морален дълг , несклонима твърдост и устойчивост от страданията и несгодите. Ралица притежава чети, в които Славейков вижда своя естествен идеал. Тя е възприела народната мъдрост и улегналост на чувствата. За нея парите нямат никаква житейска стойност, а е важна искрената любов.
Заглавието на поемата е лаконично, изразително и конкретизиращо. „Ралица” е име, което звучи изключително женствено и рядко се употребява във фолклорния именник. Лирическото начало предсказва за това. Творецът подчертава чара и неземната красота на героинята си, които се сливат с характера й и с душевността. Сиромашката участ на девойката предсказва за успех и щастлив развой в живота й .
Увлечението на всички мъже към Ралица в селото отразява необикновеността й , индивидуалността й. Тя е символ на красотата, на всичко, свързано с доброто и щастието. Героинята притежава невероятна магнетичност , тя привлича всекиго към себе си и дори най-дребният детайл, който е отразен в поемата, показва съвършенството й.
В творбата е отразен и любимият на Ралица-Иво. Чрез фолклора е показана любовта им. Те са привързани много силно един към друг и са като нишка, която ако една малка част се прекърши, няма да има същата здравина. Допълват се един друг и художественото описание на двамата носи дълбокия подтекст на силата на свободния избор в любовта.
Разгледана е и образът на Стоичко , които е съизмерим с модела на патриархалните стойности. Той е човек, който притежава пари и власт , и би трябвало точно такъв човек да е подходящ за Ралица, но в развоя на събитията се разбира,че не е . Това е така,защото героят е повърхностен и примитивен. Описанието „един на майка и баща” контрастира на това на Ралица (‘сиротно чедо”) и това подсказва тяхната различност.
Стоичко става ориентир за идващото нещастие. Сблъсъкът между фолклорно и модерно и емоционално потребното полага основите на един неразрешим конфликт. Ралица е вярна на своята любов. Тя с достойнство отстоява своите принципи срещу чорбаджийския син Стоичко Влаха. Срещата им на Бешбунар е завръзката на поемата. Стоичко само привидно изглежда,че е влюбен силно в най-красивото момиче в селото. Той просто е човек, свикна да има всичко ,което пожелае, да му се подчиняват и да му угаждат. Той се опитва да спечели сърцето на Ралица с дарове и обещания за охолен живот. За съжаление не разбира,че любовта не се купува и не се извлича със сила.
Ралица е изправена пред изпитание. Чувствата и също, но тя е силна, умее да отстоява желанията си и това й помага да се справи в сложната ситуация.
Природната обстановка е унисон с предстоящото нещастие. Природните картини представят дистанцираните души на Стоичко и Иво. Те засилват мрачното внушение, подготвят читателя и анонсират фаталистичните чувства у героите.
Стоичко страда, е не може да има това , което желае, и това го кара да прибягва към още по-страшни действия, за да успее да спечели Ралица. Той убива любимия й- Иво и чрез тази своя постъпка размества линия вътрешен свят на героинята.
Те загубва най-ценното в своя живот, своята опора. Остава сама в този студен свят, но”…есента доби тя момчана рожба”. Това е единственото , което успява да я задържи по-спокойна, да й помогне да преодолее мъката.
На края на творбата героинята не изгубва своите най-висши качества. Тя съхранява в себе си доброто, силните си чувства и достойнство, способността да отстоява принципите си непоколебимата вяра в себе си.
Пенчо Славейков умело разгръща типични символи от народно-песенната традиция, за да съчетае гордото страдание и несломимата воля в едно.
Автор: Албена Иванова
Каквито и идейно- естетически паралели да са възможни , „Ралица” притежава стойност на оригинално произведение, в което за заимствани мотиви от фолклора, а образите , стилистичните и поетичните елементи са пречупени през призмата на Славейковата творческа нагласа.
Образът на Ралица е класическият образ на българката. Изпълнен е с душевно благородство и нравствена чистота, сдържано достойнство, непоколебима вярност и любов, морален дълг , несклонима твърдост и устойчивост от страданията и несгодите. Ралица притежава чети, в които Славейков вижда своя естествен идеал. Тя е възприела народната мъдрост и улегналост на чувствата. За нея парите нямат никаква житейска стойност, а е важна искрената любов.
Заглавието на поемата е лаконично, изразително и конкретизиращо. „Ралица” е име, което звучи изключително женствено и рядко се употребява във фолклорния именник. Лирическото начало предсказва за това. Творецът подчертава чара и неземната красота на героинята си, които се сливат с характера й и с душевността. Сиромашката участ на девойката предсказва за успех и щастлив развой в живота й .
Увлечението на всички мъже към Ралица в селото отразява необикновеността й , индивидуалността й. Тя е символ на красотата, на всичко, свързано с доброто и щастието. Героинята притежава невероятна магнетичност , тя привлича всекиго към себе си и дори най-дребният детайл, който е отразен в поемата, показва съвършенството й.
В творбата е отразен и любимият на Ралица-Иво. Чрез фолклора е показана любовта им. Те са привързани много силно един към друг и са като нишка, която ако една малка част се прекърши, няма да има същата здравина. Допълват се един друг и художественото описание на двамата носи дълбокия подтекст на силата на свободния избор в любовта.
Разгледана е и образът на Стоичко , които е съизмерим с модела на патриархалните стойности. Той е човек, който притежава пари и власт , и би трябвало точно такъв човек да е подходящ за Ралица, но в развоя на събитията се разбира,че не е . Това е така,защото героят е повърхностен и примитивен. Описанието „един на майка и баща” контрастира на това на Ралица (‘сиротно чедо”) и това подсказва тяхната различност.
Стоичко става ориентир за идващото нещастие. Сблъсъкът между фолклорно и модерно и емоционално потребното полага основите на един неразрешим конфликт. Ралица е вярна на своята любов. Тя с достойнство отстоява своите принципи срещу чорбаджийския син Стоичко Влаха. Срещата им на Бешбунар е завръзката на поемата. Стоичко само привидно изглежда,че е влюбен силно в най-красивото момиче в селото. Той просто е човек, свикна да има всичко ,което пожелае, да му се подчиняват и да му угаждат. Той се опитва да спечели сърцето на Ралица с дарове и обещания за охолен живот. За съжаление не разбира,че любовта не се купува и не се извлича със сила.
Ралица е изправена пред изпитание. Чувствата и също, но тя е силна, умее да отстоява желанията си и това й помага да се справи в сложната ситуация.
Природната обстановка е унисон с предстоящото нещастие. Природните картини представят дистанцираните души на Стоичко и Иво. Те засилват мрачното внушение, подготвят читателя и анонсират фаталистичните чувства у героите.
Стоичко страда, е не може да има това , което желае, и това го кара да прибягва към още по-страшни действия, за да успее да спечели Ралица. Той убива любимия й- Иво и чрез тази своя постъпка размества линия вътрешен свят на героинята.
Те загубва най-ценното в своя живот, своята опора. Остава сама в този студен свят, но”…есента доби тя момчана рожба”. Това е единственото , което успява да я задържи по-спокойна, да й помогне да преодолее мъката.
На края на творбата героинята не изгубва своите най-висши качества. Тя съхранява в себе си доброто, силните си чувства и достойнство, способността да отстоява принципите си непоколебимата вяра в себе си.
Пенчо Славейков умело разгръща типични символи от народно-песенната традиция, за да съчетае гордото страдание и несломимата воля в едно.