Любовта и дългът към народа в Ботевото стихотворение „До моето първо либе”

Поезията  на Христо Ботев бележи най-високия си връх в развитието на българската  възрожденска литература. Тя отправя посланията си към полюсните  състояния на човешката  суша. Такива са любовта и омразата, позорът и славата, своб

Поезията  на Христо Ботев бележи най-високия си връх в развитието на българската  възрожденска литература. Тя отправя посланията си към полюсните  състояния на човешката  суша. Такива са любовта и омразата, позорът и славата, свободата и смъртта, черното и бялото.

В стихотворението  „До моето първо  либе” поетът  революционер отразява  любовта на лирическия  герой към любимата, която любов всъщност  не може да продължи, без да бъде  изпълнен дългът към народа, дълг за борба, свобода и щастие. Любовта към либето не е достатъчна, за да се освободи поробеният свят-тя е силата,чрез която бунтовникът , борецът за истинско щастие ще успее да продължи напред.

Още в началото  на стихотворението Христо Ботев използва повелителни форми: „остави”, „забрави”, „махни”, чрез които отразява желанието на лирическия герой за борба за саможертва в името на свободата. Тези думи, които Ботевият герой отправя към своето либе, са като заповед, тя да спре „таз песен любовна”. За него в този свят на робство единствената мисъл е продължението напред, желанието за бунт, за освобождаване от веригите, които ги убиват.

Лирическият Аз  е от юнаците, бунтовниците , от тези, които са готови за саможертва, на унижение в името на свободата. Любимата е образът антипод на Ботевия герой. Тя е от тези, които се примиряват, търпят да ги потискат, желаещите да съхранят живота си.

Любовта за героя  в този момент  като „отрова”, която  го убива. Той  не може да се  отдаде изцяло, напълно на нея, защото има дълг към народа. Той е от тези ,които не оставят настрана националните проблеми, не обръщат гръб на народа ,който се измъчва и губи надежда. Лирическият Аз е осъзнал, че преди не е виждал света около себе си, който е бил изпълнен с мъка. Тогава се е отдавал изцяло на любовта, но в същото време е бил роб. Като всеки един човек е мечтал за целувка, но сега това не е единственото нещо, което е нужно на човек. Необходимо е воля, желание за свобода, за себеосъзнаване и бунт. Любовта е чувството,  на което ако се отдаде изцяло лирическият герой, би се погубил. Това чувство би го поробило още повече , би го убило. Любовта не може да продължи там „ де всичко е с рани покрито и сърце в злоба обвито!” героят е непосилен , той трябва да изпълни своя дълг, да воюва за щастието на народа.

В стихотворението  „До моето първо  либе” се съдържа  и мотивът за песента. Любимата е представена чрез физическите й качества, а не чрез духовните. Чрез песента на гората тя трябва да застане до него, да му помага е тежките моменти. Длъжна е и да осъзнае в какво тежко време живее и как „скръб дълбока владее” целия поробен народ.

За бунтовника  най-важният път  към изхода от  този черен свят  е борбата. Той „копней” „за тоз глас”, „как плачат сиромаси”. „ Там тегли сърце ранено, там, де е се с кърви облено.”

Отново чрез песента  на природата Ботев  отразява желанието  на героя любимата  му да го разбере.  Всичко е обляно  в болка и страдание.  Дори гората скърби и разказва „приказки за стари времена” и песни за нови теглила!” Чрез описанието на природните дадености се отразява и тежкото време ,в което живеят героите.

Чрез друга повелителна  форма поетът отразява  желанието на лирическия  герой любимата му да се присъедини към неговото желание за мъст. Дори тази форма е свързана с песента- „запей”. Той желае тя да разбере страдащите, за да осъзнае колко им е трудно в това тежко време. Любимата е наречена и „изгоро”. Тя трябва да запее неговата песен иначе ще се погуби. Лирическият герой не издържа в тази ситуация. Той изпитва гняв. Не може да бъде само с нея и да сподели живота си докрай, когато „земя гърми и тътне от викове страшни и злобни и предсмъртни песни надгробни.”

Това място „там”  – назовано от поета, е мястото на страданието, смъртта, болката, на света, който е заобиколен от потисници.

Ботев използва  оксиморон в стихотворението:  „смъртта й там  мила усмивка,  а хладен гроб  сладка почивка!”  За героя саможертвата  и борбата, които  най-често водят до смърт, са по-важни , защото ще знае , че е дал всичко от себе си за освобождението на народа, ще е изпълнил своя дълг. Така ще почива в мир, душата му няма да се бунтува след смъртта , защото героят ще е направил това, което е желал, отдал се е на помощ, за да има щастие.

Най-светлият идеал  на героя е жаждата  за свобода и  готовността за  всичко, което ще  се случи. Той  е и като Възрожденския  бунтовник- млад, силен бунтовник,  истински патриот.  Той иска да  види хора като  себе си, които ще му викнат, запеят!

Христо Ботев умело представя в своето творчество света на робството, любовта към родното, желанието за борба и свобода. Дългът на лирическия герой в стихотворенията му е изпълнен , макар и с голямо страдание и мъка, така  и с огромна воля, любов и саможертва.   Автор: Албена Иванова