Книгата на Мигел де Сервантес „Дон Кихот“ е една от най-ярките за всички времена в целия свят.Ренесансовата творба, написана като пародия,задържа вниманието на читателя с приключенията на героя и много оригинални сюжети.Страстта към пътешествията, лудостта и желанието за самоизява са теми актуални за епохата, в която е написана творбата.
Дон Кихот е идалго, който е готов на всичко, за да мине по трънливия път на славата. Преминава през всякакви трудности, като показва смелост, мъдрост и решителност.Лудостта му, въпреки неосъзната от него, не е пречка.С помощта на Санчо, Дон Кихот успява да докаже на читателя, че средствата не са важни.Това, което има значение е отдадеността, смелостта и готовността да направи всичко възможно,за да постигне целите си.
Алонсо Кихана е дребен идалго, който е погълат от манията си за четене на рицарски романи.Толкова погълнат от тяхното съдържание,той полудява.Бедността, еднообразието и неуспехите му са фактори, които го подтикват към желанието за промяна.Той иска да е значим, да върши славни дела, както са правили рицарите през средновековието.Така той се пренася в един паралелен свят, в който той се превръща в желания от него славен герой.Така той слага край на сивото си ежедневие и започва приключението на живота си.
Той минава през всички фази, през които трябва да мине всеки, за да стане рицар- намира си кон, доспехи, любима, помощник.Въпреки че те не са такива, каквито той си представя че са, те са напълно достатъчни, за да помогнат за изпълняването на целите му. Хората го намират за смешен, подиграват му се, но всъщност не знаят, че от една страна той е по-сериозен от всички.Много малко хора проявяват такава отдаденост на принципите и целите си, затова той не трябва да бъде комичен обект, а да всява респект.
Искайки да прави добро, да помага на другите, той невинаги остава разбран.Това е, защото има различен начин на мислене и понякога не осъзнава, че вместо да помага, той вреди на околните.Въпреки това, важното е, че е воден от чувството за справедловост и целта му е да прави добро, като не очаква нищо в замяна.Това показва, че той е благороден, не е алчен като помощника си Санчо.
По пътя на рицарската си обиколка Дон Кихот става свидетел на кризата в собствената си държава-Испания.Той среща крадци, мошеници и всякакви негативни личности, които той не разбира, както и те него.Дон Кихот жадува за промяна, за която и той смята да допринесе.Той не се бори толкова за слава, колкото за това да направи света по-добър.
Между приключенията, в които идалгото и Санчо попадат, най-характерни са:със стадото овце, които му се струват вражески пълчища;с вятърните мелници,които той мисли за великани и с монасите, за които мисли че са отвлекли принцеса.Това са моментите, в които читателят си изгражда цялостния образ на „рицаря“.Ако се тълкуват повърхностно ,то тези сцени напълно потвърждават лудостта на героя, изкарват го като смешник.Всъщност целта им е да докажат положителните качества на Дон Кихот, които той притежава.
Въпреки че лудостта на Дон Кихот е очевидна, не е нещо, което пречи на героя.Не повлиява на трезвата му преценка в дадени моменти.Също така идалгото неведнъж доказва, че е мъдър.Смелостта е едно неуспоримо негово качество, което е водещо в творбата.Чрез делата си Дон Кихот не само, че всява респект у читателя, но и е достоен да бъде пример за подражание.Доказва, че не средствата за постигане на дадена цел са важни.
За да мине човек по трънливия път на славата, той трябва да притежава съвкупност от качества.Трчбва да се бори с недоверието, скептицизма и с всички препядствия, с които животът го е сблъскал.Дон Кихот е пример за герой, който е смел и е готов на всичко,за да постигне целите си.
Автор: Александър Ненов
Дон Кихот е идалго, който е готов на всичко, за да мине по трънливия път на славата. Преминава през всякакви трудности, като показва смелост, мъдрост и решителност.Лудостта му, въпреки неосъзната от него, не е пречка.С помощта на Санчо, Дон Кихот успява да докаже на читателя, че средствата не са важни.Това, което има значение е отдадеността, смелостта и готовността да направи всичко възможно,за да постигне целите си.
Алонсо Кихана е дребен идалго, който е погълат от манията си за четене на рицарски романи.Толкова погълнат от тяхното съдържание,той полудява.Бедността, еднообразието и неуспехите му са фактори, които го подтикват към желанието за промяна.Той иска да е значим, да върши славни дела, както са правили рицарите през средновековието.Така той се пренася в един паралелен свят, в който той се превръща в желания от него славен герой.Така той слага край на сивото си ежедневие и започва приключението на живота си.
Той минава през всички фази, през които трябва да мине всеки, за да стане рицар- намира си кон, доспехи, любима, помощник.Въпреки че те не са такива, каквито той си представя че са, те са напълно достатъчни, за да помогнат за изпълняването на целите му. Хората го намират за смешен, подиграват му се, но всъщност не знаят, че от една страна той е по-сериозен от всички.Много малко хора проявяват такава отдаденост на принципите и целите си, затова той не трябва да бъде комичен обект, а да всява респект.
Искайки да прави добро, да помага на другите, той невинаги остава разбран.Това е, защото има различен начин на мислене и понякога не осъзнава, че вместо да помага, той вреди на околните.Въпреки това, важното е, че е воден от чувството за справедловост и целта му е да прави добро, като не очаква нищо в замяна.Това показва, че той е благороден, не е алчен като помощника си Санчо.
По пътя на рицарската си обиколка Дон Кихот става свидетел на кризата в собствената си държава-Испания.Той среща крадци, мошеници и всякакви негативни личности, които той не разбира, както и те него.Дон Кихот жадува за промяна, за която и той смята да допринесе.Той не се бори толкова за слава, колкото за това да направи света по-добър.
Между приключенията, в които идалгото и Санчо попадат, най-характерни са:със стадото овце, които му се струват вражески пълчища;с вятърните мелници,които той мисли за великани и с монасите, за които мисли че са отвлекли принцеса.Това са моментите, в които читателят си изгражда цялостния образ на „рицаря“.Ако се тълкуват повърхностно ,то тези сцени напълно потвърждават лудостта на героя, изкарват го като смешник.Всъщност целта им е да докажат положителните качества на Дон Кихот, които той притежава.
Въпреки че лудостта на Дон Кихот е очевидна, не е нещо, което пречи на героя.Не повлиява на трезвата му преценка в дадени моменти.Също така идалгото неведнъж доказва, че е мъдър.Смелостта е едно неуспоримо негово качество, което е водещо в творбата.Чрез делата си Дон Кихот не само, че всява респект у читателя, но и е достоен да бъде пример за подражание.Доказва, че не средствата за постигане на дадена цел са важни.
За да мине човек по трънливия път на славата, той трябва да притежава съвкупност от качества.Трчбва да се бори с недоверието, скептицизма и с всички препядствия, с които животът го е сблъскал.Дон Кихот е пример за герой, който е смел и е готов на всичко,за да постигне целите си.