Поемата „Септември” на Гео Милев представлява изключително явление б българската поезия. Тя отразява много ваен исторически момент- Септемврийското въстание. Творбата е изградена от дванадесет части. Проблематиката й е свързана с бунта на човека срещу социалната неправда, срещу варварството на модерните времена. Но от друга страна, отразява различните състояния на народа в отделните части.
В IX част на поемата „Септември“ е представен герозимът и стоицизмът на единствения конкретен, индивидуален образ на герой, който присъства в творбата. Този образ е на поп Андрей, който макар и божи служител, прекрачва божите закони и се бори за свободата и душевния мир на своя народ. Смъртта му не е трагична , а отразява величието и готовността за саможертва в името на свободата. Точно тази смърт на един значи щастливо бъдете и светли дни за цял народ.
Началото на IX част отразява непрестанните атаки на елита, изправил се срещу бедните хора. Тези отчаяни, без сили и изпълнени с тревога и страх боциза нормален, истински живот, са издигнали „голи ръце“.
Тук се наблюдава отново протягане към небето, но то не отразява готовността им за борба, а точно обртноот. Хората се молят на Господ за спокойствие, смирение, за малко отих. Нямат сили, дори „оч без стрдание“ замръзват „на всяко лице“.
Елитът няма милст за тези хора. Той представлява една общност, изпълнена с грехове, с корави сърца и безразличие. Продължават да атакуват бъстанниците, които са обзети от паника. Отразен е образът на знамената. За съжаление вече не се развяват, а са изподрани и окървавени, Червеният цвят е символ на смъртта, която е надвиснала нас борците.
Сред общия смут е включен и образът на поп Андрей. Той е оприличен на луд, но е и „епически смелият“, „легендарният поп“. Неговата вяра , която всичките му сънародници с аизгубили, също е подложена на съмнение. Чрез своите действия, хвърляйки „последната граната“ в божия храм, той предава своята институция. Дори я оприличава със Сатаната. Тези негови постъпки са провокирани от желанието му покорността и смирението у хората да изчезнат, за да намерят сили да се борят.
Поп Андей е престъпил бойиите закони, той е стеист и заради това трябва да „изтърпи“ наказанието си. Не се колебае и не се противопоставя, дори „се предаде“. Фон на екзекуцията е Балканът, който е образ символ на извисяването, на величието. Той „тъмнее мрачен“. Черният цвят отразява физическата смърт на героя, но и отразява вечния задгробен живот.
Лирическит герой е спокоен, „без спомен“, но „на гърдите Христовиат кръст“ е сложен. Макар и проклел църквата като институция, поп Андрей не е загубил своята вяра и неговият поглед е в балканите впит. Вярата е подчертана чрез стилистично обагрената старинна дума „ грядущето“.
Тук възниква и въпросът: „Що значи / смъртта на един?“ Смъртта на поп Андрей значи живот за сънродниците му. Върпеки физическата му гибел, той остава жив в душите на другите, „сюблимен“ и „непостижим“. Неговата смърт е героична.
В своята поема „Септември“ Гео Милев умело преплита различни образи- символи, с които изгражда динамиката на творбата си. IX част съчетава музика и живопис. В нея се редуват пластичност, фълги и къси стихове , които разтърсват текста със своята емоционална и смислова значимост.
Автор: Албена Иванова
В IX част на поемата „Септември“ е представен герозимът и стоицизмът на единствения конкретен, индивидуален образ на герой, който присъства в творбата. Този образ е на поп Андрей, който макар и божи служител, прекрачва божите закони и се бори за свободата и душевния мир на своя народ. Смъртта му не е трагична , а отразява величието и готовността за саможертва в името на свободата. Точно тази смърт на един значи щастливо бъдете и светли дни за цял народ.
Началото на IX част отразява непрестанните атаки на елита, изправил се срещу бедните хора. Тези отчаяни, без сили и изпълнени с тревога и страх боциза нормален, истински живот, са издигнали „голи ръце“.
Тук се наблюдава отново протягане към небето, но то не отразява готовността им за борба, а точно обртноот. Хората се молят на Господ за спокойствие, смирение, за малко отих. Нямат сили, дори „оч без стрдание“ замръзват „на всяко лице“.
Елитът няма милст за тези хора. Той представлява една общност, изпълнена с грехове, с корави сърца и безразличие. Продължават да атакуват бъстанниците, които са обзети от паника. Отразен е образът на знамената. За съжаление вече не се развяват, а са изподрани и окървавени, Червеният цвят е символ на смъртта, която е надвиснала нас борците.
Сред общия смут е включен и образът на поп Андрей. Той е оприличен на луд, но е и „епически смелият“, „легендарният поп“. Неговата вяра , която всичките му сънародници с аизгубили, също е подложена на съмнение. Чрез своите действия, хвърляйки „последната граната“ в божия храм, той предава своята институция. Дори я оприличава със Сатаната. Тези негови постъпки са провокирани от желанието му покорността и смирението у хората да изчезнат, за да намерят сили да се борят.
Поп Андей е престъпил бойиите закони, той е стеист и заради това трябва да „изтърпи“ наказанието си. Не се колебае и не се противопоставя, дори „се предаде“. Фон на екзекуцията е Балканът, който е образ символ на извисяването, на величието. Той „тъмнее мрачен“. Черният цвят отразява физическата смърт на героя, но и отразява вечния задгробен живот.
Лирическит герой е спокоен, „без спомен“, но „на гърдите Христовиат кръст“ е сложен. Макар и проклел църквата като институция, поп Андрей не е загубил своята вяра и неговият поглед е в балканите впит. Вярата е подчертана чрез стилистично обагрената старинна дума „ грядущето“.
Тук възниква и въпросът: „Що значи / смъртта на един?“ Смъртта на поп Андрей значи живот за сънродниците му. Върпеки физическата му гибел, той остава жив в душите на другите, „сюблимен“ и „непостижим“. Неговата смърт е героична.
В своята поема „Септември“ Гео Милев умело преплита различни образи- символи, с които изгражда динамиката на творбата си. IX част съчетава музика и живопис. В нея се редуват пластичност, фълги и къси стихове , които разтърсват текста със своята емоционална и смислова значимост.