Дойде денят, когато и аз трябваше да си отида от този свят. Досещате се, че както всеки ученик на 55-то, отидох в ада по обясними причини.
Пътуването ми не беше много интересно, но когато ме въведоха през голямата порта, изгарях от нетърпение да разбера как си прекарват хората там и дали Данте е бил прав. Всъщност скоро щях да изгарям не само от нетърпение, затова се опитах да прикрия интереса си към това място.
Понеже бях нов, ми дадоха един морков, като на всеки заек, а също и една брошура със забележителностите, които можех да видя, преди да бъда наказан за греховете си. Гризнах си морков и започнах обиколката.
Стигнах до мястото където се наказват писатели, поети и хора на изкуството. Един среден на ръст селяк на когото кучета му дъвчеха ръцете, ми се стори познат. "Глупости, казах си. Та аз не познавам писатели!". Когато обаче, чух звучна псувня, насочена към "гражданята", през ума ми веднага премина мисълта: "Елин Пелин - тук?!".
Приближих се да го поздравя и го попитах как така се е озовал в ада. Отговора беше: "Служех на Бога".
Учудих се и явно съм имал доста глуповато изражение, защото събеседникът ми уточни: "Под манастирската лоза".
Замислих се отново. Вярно, че го правя рядко, но явно серните изпарения подхранваха мозъчните ми клетки. "Вярно казах си, "Под манастирската лоза е цикъл, който обръща внимание на църквата и не е в стила на елин Пелин". Сетих се за някой от произведенията в цикъла - "Пророк", "Веселият свещеник"... Но там Елин Пелин не злослови Бог, не. Дори напротив. В разказите авторът защитава християнската вяра, като наказва грешките и недостатъците на човеците, смятани за божии служители. Всъщност той изповядва християнството по такъв начин и то звучи толкова съвършено, че дори турчин би повярвал в Христос. Любовта на Елин Пелин към Бог и вярата в него ярко контрастира с омразата му към мижитурките, наречени "монаси". Защо тогава елин Пелин е в ада, че той трябва да отиде направо в рая.
Огледах се. Видях няколко личности, познати ми само от иконите и вече започнах да се съмнявам и притеснявам сериозно. Погледнах брошурата. Там със ситни букви пишеше "RAI". Бяха го написали на латиница, защото нямали кирилица на компютъра. Щом това тук е раят, то тогава какво ли е адът?
Мислите ми бяха прекъснати от няколко ангелчета, които ме закачиха да вися на езика си.
Е, така поне ще имам достатъчно време да помисля по въпроса, а и понякога ще ми разрешават да пиша есета по литература.
Автор: Александър Ненов
Пътуването ми не беше много интересно, но когато ме въведоха през голямата порта, изгарях от нетърпение да разбера как си прекарват хората там и дали Данте е бил прав. Всъщност скоро щях да изгарям не само от нетърпение, затова се опитах да прикрия интереса си към това място.
Понеже бях нов, ми дадоха един морков, като на всеки заек, а също и една брошура със забележителностите, които можех да видя, преди да бъда наказан за греховете си. Гризнах си морков и започнах обиколката.
Стигнах до мястото където се наказват писатели, поети и хора на изкуството. Един среден на ръст селяк на когото кучета му дъвчеха ръцете, ми се стори познат. "Глупости, казах си. Та аз не познавам писатели!". Когато обаче, чух звучна псувня, насочена към "гражданята", през ума ми веднага премина мисълта: "Елин Пелин - тук?!".
Приближих се да го поздравя и го попитах как така се е озовал в ада. Отговора беше: "Служех на Бога".
Учудих се и явно съм имал доста глуповато изражение, защото събеседникът ми уточни: "Под манастирската лоза".
Замислих се отново. Вярно, че го правя рядко, но явно серните изпарения подхранваха мозъчните ми клетки. "Вярно казах си, "Под манастирската лоза е цикъл, който обръща внимание на църквата и не е в стила на елин Пелин". Сетих се за някой от произведенията в цикъла - "Пророк", "Веселият свещеник"... Но там Елин Пелин не злослови Бог, не. Дори напротив. В разказите авторът защитава християнската вяра, като наказва грешките и недостатъците на човеците, смятани за божии служители. Всъщност той изповядва християнството по такъв начин и то звучи толкова съвършено, че дори турчин би повярвал в Христос. Любовта на Елин Пелин към Бог и вярата в него ярко контрастира с омразата му към мижитурките, наречени "монаси". Защо тогава елин Пелин е в ада, че той трябва да отиде направо в рая.
Огледах се. Видях няколко личности, познати ми само от иконите и вече започнах да се съмнявам и притеснявам сериозно. Погледнах брошурата. Там със ситни букви пишеше "RAI". Бяха го написали на латиница, защото нямали кирилица на компютъра. Щом това тук е раят, то тогава какво ли е адът?
Мислите ми бяха прекъснати от няколко ангелчета, които ме закачиха да вися на езика си.
Е, така поне ще имам достатъчно време да помисля по въпроса, а и понякога ще ми разрешават да пиша есета по литература.