Бяхме сами

Бяхме само двамата .... сами . Стояхме и просто си говорихме . Навън валеше лек пролетен дъжд . Подухваше лек ветрец , който развяваше насам-натам падналите листа . Във въздуха витаеше свежия аромат на идващата пролет . Помня ,че се смяхме .... смяхм

Бяхме само двамата .... сами . Стояхме и просто си говорихме . Навън валеше лек пролетен дъжд . Подухваше лек ветрец , който развяваше насам-натам падналите листа . Във въздуха витаеше свежия аромат на идващата пролет . Помня ,че се смяхме .... смяхме се на себе си и си припомняхме . Усещах лекия ти парфюм и целия потръпвах .Ръката ми беше върху твоята . Ти знаеше какво изпитвах толкова дълго към теб . Знаеше , че и аз знам какво чувстваш . Протегнах ръка и те погалих , а ти леко потръпна . Звучеше любима наша песен . Под тези звуци се създаде някаква магия . Протегнах ръка и те целунах бавно и нежно . Ти ме прегърна и отвърна на целувката ми . Бях в екстаз . Усещах допира ти , аромата и устните ти . Галеше ме нежно и невинно .... до момента , в който внезапно се отскубна . В очите ти се появиха сълзи . Погледнах те и зачаках товя отговор . Не забелязах кога цялата магия изчезна и остана само тъга . Сълзите , които се появиха в очите ти бяха отговора , който чаках . Нещо в мен се преобърна . Бях потресен . Не разбирах . Знаех за чувствата ти , а ти отказа . Излязох навън . Дъждът беше спрял .... а може би просто не му обърнах внимание . Тръгнах нагоре .Лекият ветрец все още духаше , но слънцето не се показваше зад сивите облаци . Ти ми извика и каза да спра . Дойд при мен и тръгнахме двамата . Мълчахме и само вървяхме . Още си личаха сълзите ти . Попитах те “ Защо “ , а ти ми каза , че незнаеш . Незнаеше или просто не искаше да ми кажеш .... за мен това беше без значение . На следващия завой се отдалечих от теб , като те оставих сама да проливаш сълзи . Автор: Александър Ненов