Прости

Прости Небето пълно е с безброй звезди.Очите черни пак са тук,не те не грея както грееха преди.Решил си да си идеш и за сбогом навел си ти очи и пак с нежност,но без обич прошепваш тихичко "Прости".Желаех да извикам "Не!Не тръгвай!".Но замълча

Прости

Небето пълно е с безброй звезди.Очите черни пак са тук,не те не грея както грееха преди.Решил си да си идеш и за сбогом навел си ти очи и пак с нежност,но без обич прошепваш тихичко "Прости".Желаех да извикам "Не!Не тръгвай!".Но замълчах през сълзи и после казах "На добър час любими и прости!"Прости за туй,че те обичам,за туй,че роня днес сълзи,за туй,че оттогава все тъгувам и моляте "Ела,ела!"И сякаш чул горещия ми повик дойде,но с нея леко поздрави.На близо седна,нежно заговори,очите ми се пълнеха със сълзи,не й завидях,нито теб намразих,дори аз тихо пожелах ти от сърце:щаслив живот и усмивката топла да не пада от твоята уста.За мен не ще те моля да си спомняш,за любовта гореща ти прости,тя топлеше сърцата,ала отмина,като птиците в далечните страни.Но идва пролет,те ще дойдат и старите гнезда ще потърсят пак.Едно гнездо самотно ще старее,а в една душа ще бъде вечно мрак. Автор: Александър Ненов