И само на теб в любов се врича...

Както всяка сутрин аз се събудих и очите ми отново се напълниха със кристални сълзи,сълзи прозрачни каквато съм и аз,прозрачна като нежна коприна.Но тази сутрин беше по-различна,тази сутрин осъзнах,осъзнах че немога да те имам,отново те бях сънувала,усещах те близо до мен,бях до теб и те целувах,бях до теб а всъшност далеч от сърцето ти.Дали е любов това незнам,знам само че това ме изгаря отвътре,всеки миг болката се увеличава и всеки миг ми се иска да несъм жива,да не те познавах или поне да те имах.Как да ме разбереш?Как да поемеш нова глъдка въздух и като току що родило се бебе да видиш нов свят,да видиш мен!Да съзреш в тъмнината светлината на моите кафеви очи,очи прозрачни,очи които всичко разкриват и тайни нямят.Очите мои твоите нивга несрещнаха от страх да не ти разкрият всичко.
Страхът надделява ,болката се увеличава,а аз живея едва едва.Тази болка ме съсипва.Разрушава всичко построено до сега,само погледа ти гласа ти разрушават всико.Само сърцето ми остана,само то и то всъшност и то не е мое,сърцето ми е твое,обречено бечно само един да обича и само на него в любов да се врича!