Недей казва “никога”, понеже животът е по-сложен от твоите планове

Изкачвам стълба. Още съм в началото. Някъде там горе са целите ми, виждам ги, усещам аромата им, но все още не мога да ги докосна. Успях да преброя стъпалата- седем. Направих първата крачка. В Мизерия съм. Живея там вече една година. Как оцелявам л

Изкачвам стълба. Още съм в началото. Някъде там горе са целите ми, виждам ги, усещам аромата им, но все още не мога да ги докосна. Успях да преброя стъпалата- седем.
Направих първата крачка. В Мизерия съм. Живея там вече една година. Как оцелявам ли? Прося. И не ям. Давам спечеленото на момичето до мен. И на братчето й. Навсякъде виждам очите на бедността и бледожълтия плащ на смъртта. Всяка вечер превързвам раните на нахапаните от уличните псета. Той е с мен.
Направих втората крачка. В Безгрижие съм. Още една година. Навсякъде около мен цари охолие. Мъжете и жените се веселят от сутрин до вечер, а аз съм там, за да ги забавлявам. И за да участвам в пира им. Той е с мен.
Направих третата крачка. В Гора съм. Поредната година. Вече свикнах да вървя боса. Чувам далечния тропот на сърните, ловувам заедно с вълците. Но не се опитах да ги науча що е огън. Той е с мен.
Направих четвъртата крачка. В Приятелство съм. Колко много хора ми се усмихват. Всяка вечер съм поканена на нечий рожден ден. Само когато вали, всички се скриват, освен трима. Пропуснах да кажа- тече година. Той е с мен.
Направих петата крачка. В Спомен съм. За една година. Пак уча в старото си ново училище, нося кафявите си обувки, май ги купих, когато бях на 12, а на 13 вече ми бяха малки. И пак се обличаме в старомодни дрехи. Той е с мен.
Направих шестата крачка. В Мечта съм. Почти последна година. Времето е прекрасно. Понякога пътувам със самолет до Париж, друг път се качвам на яхтата и се оставям на милостта на вятъра. Земята е усмихната. Той е с мен.
Направих седмата крачка. Уморена съм. Една година в Безвремие. Няма цветове, аромати, звуци, допир, само мисли. Летя без посока, но няма в какво да се блъсна. Единственото, което усещам, е сърцето ми. Той е с мен.
Вече съм горе. Все още ли съм аз? Да, но целите ми не са. Поглеждам обратно към стъпалата- сиво, жълто, зелено, лилаво, сребърно, златно и прозрачно. Но всъщност са шарени- по един цветен отенък за всяко чувство, което съм изпитала. Това бяха седем години. Или може би дни? Залутана в дирене на самата себе си, загубих света около мен, но той сам ме откри. Никой няма да ти каже от къде идваш и на къде отиваш, но не казвай “никога”. Защото със сигурност ще се срещнете. Автор: Александър Ненов