И така, драги ми читателю, пак почваме да нищим старата тема за любовта. Не си мисли, че ще ти говоря за това колко красива е тя, как те кара да летиш в облаците или те принуждава да се усмихваш без ни най-малка причина. Не, ти тези неща и сам си ги знаеш, а ако си ги чувствал, то ти си истински късметлия. Но знай, любовта е най-подлото и коварно животинче, което може да се загнезди я човешкото сърце. Тя е нещо като силен, но сладък коктейл, от онези с портокалово- грейпфрутовия вкус, за които си мислиш, че можеш да изпиеш на екс, без след това да залиташ, а после се оказва че си обяснил на сервитьорката колко е красива. За една истинска любов ти трябва малко омраза, донякъде страх, щипка наглост, достатъчно саможертвеност, много егоистичност и едно огромно сърце, където да забъркаш всичко това. И не забравяй литрите сълзи, с които ще полееш този коктейл, излети или стаени, но горчиви и твои.
А и самото сърце в такива моменти се държи доста подло. Прибираш се уморен от поредния купон и си лягаш абсолютно разнебитен около 1.30, като преди това си дремнал 15 минути на масата с вилица в ръка. По някоето време се събуждаш, поглеждаш към часовника и му теглиш едни здрави майни, понеже показва едва три. Но сърцето си иска своето, след като цял ден си го пренебрегвал; него въобще него притеснява кое време на денонощието е. И сякаш ти казва “Вимавай да не заспиш, че тогава ще видиш какви сънища ще ти пратя...”. След като сте изпокъсали една градина маргаритки с въпроса “Обича ли ме или не?”, то те оставя на мира, а ти заспивай, ако можеш.
Може би трябва да се върна пак на сълзите, любима подправка на влюбения. Ще кажеш, драги читателю, че ти не си от онези мекушави мелодрамарици, които плачат след всеки епизод на “Дързост и красота”, но замислял ли си се въобще колко пъти си скривал цялата мъка в себе си? Ето сега е моментът да го направиш (тук ти оставям минутка спокойствие).
Е, блазирам ти, ако всичките ти влюбвания за завършвали с хепиенд по американски, но ако не... Ще пиеш до дъно горчивата чаша вино, напитката на любовта или може би на самотата, и ще се молиш да забравиш възможно най-бързо или тихият Хипнос да те помилва благосклонно с жезъла си. А след това ще чакаш. Ще чакаш нечий поглед и нежни думи, топла ръка и меки устни. За да дойде моментът, който обещах да не разисквам.
Та това е положението, скъпи ми читателю, внимавай добре с какво се захващаш, защото и тази монета, като всяка друга, си има две лица. Спечелиш ли, дерзай и принеси душата си в жертва на стихиите, но ако загубиш си пусни хубава музика, сипи си чаша черено вино, отвори си кутия шоколадови бонбони с лешник и помечтай. Кажи довиждане на разбитото си сърце, но му обещай, че скоро пак ще се срещнете- щастливи и обичани.
Автор: Александър Ненов
Може би трябва да се върна пак на сълзите, любима подправка на влюбения. Ще кажеш, драги читателю, че ти не си от онези мекушави мелодрамарици, които плачат след всеки епизод на “Дързост и красота”, но замислял ли си се въобще колко пъти си скривал цялата мъка в себе си? Ето сега е моментът да го направиш (тук ти оставям минутка спокойствие).
Е, блазирам ти, ако всичките ти влюбвания за завършвали с хепиенд по американски, но ако не... Ще пиеш до дъно горчивата чаша вино, напитката на любовта или може би на самотата, и ще се молиш да забравиш възможно най-бързо или тихият Хипнос да те помилва благосклонно с жезъла си. А след това ще чакаш. Ще чакаш нечий поглед и нежни думи, топла ръка и меки устни. За да дойде моментът, който обещах да не разисквам.
Та това е положението, скъпи ми читателю, внимавай добре с какво се захващаш, защото и тази монета, като всяка друга, си има две лица. Спечелиш ли, дерзай и принеси душата си в жертва на стихиите, но ако загубиш си пусни хубава музика, сипи си чаша черено вино, отвори си кутия шоколадови бонбони с лешник и помечтай. Кажи довиждане на разбитото си сърце, но му обещай, че скоро пак ще се срещнете- щастливи и обичани.